Хензел, Хайнрих

Оперен певец (тенор)

Роден: 29.10.1874 г. в Хаард (Neustadt/Weinstraße)

умира: 23.02.1935 г. в Хамбург

Хензел получава образованието си във Виена и Франкфурт на Майн, дебютира във Фрайбург на Брайзгау през 1897 г. и след ангажимент във Франкфурт (1900 г.) се присъединява към театъра във Висбаден през 1907 г. Напуска града през 1912 г., за да стане водещ холдентенор в Хамбург (1912-29).

Йенс Малте Фишер пише в книгата си "Große Stimmen" за тенора Хенсел: "Могат да се чуят записите на Хайнрих Хенсел на Разказа за Граала и на Прощаването с лебеда от "Лоенгрин" и човек да се наслади на един леко течащ, благородно оцветен, младежки героичен тенор. (...) Няма съмнение, че днес Хенсел би направил световна кариера, навремето той не е стигнал по-далеч от Висбаден и Хамбург". Въпреки че Хенсел не е постоянен член на съставите на Берлинската или Виенската опера, той е редовен гост на тези театри, както и на Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк и Байройт.

Той не успява да се наложи на големите сцени; това може би се дължи на факта, че не е лесен за обслужване член на ансамбъла. Привлечен като лиричен тенор във Висбаден през 1907 г., той скоро поискал да бъде използван само като холдентенор, което довело до постоянни спорове с ръководството на театъра. Той дори не смее да поеме ролята на барона във "Вилдшутц" от Лортинг в "Кайзерворстелунг", а молбите за отпуск не са удовлетворени поради ангажиментите му тук. В резултат на това той съди художествения ръководител Курт фон Мутценбехер. Когато този иск е отхвърлен, той завежда дело срещу императора с аргумента, че не е бил нает от артистичния директор като личност, а от дирекцията, която е била пряко подчинена на имперските културни власти. Следователно последните трябвало да вземат решение.

Когато не му е разрешена почивка в Амстердам, той моли да бъде освободен. Въпреки това, след приятелско убеждаване от страна на Муценбахер, той остава с публиката във Висбаден, която го обожава, до 1912 г. През 1914 г., след като произведението е пуснато във Висбаден, той е първият Парсифал, който вече е пял в Байройт, Лондон и Брюксел.

Фишер, Йенс Малте: Малте Малте: "Велики гласове", Щутгарт, 1993 г.

Kutsch, Karl J./Riemens, Leo: Großes Sängerlexikon, 4-то издание, Мюнхен 2003 г.