Майниг, Ирмгард

Оперна певица (сопрано)

родена: 26.05.1920 г. в Борна

умира: 29.03.1958 г. в Кьолн

Една от певиците в Hessisches Staatstheater Wiesbaden, която се отличаваше не само с драматичната интензивност на пеенето си, но и с жизненост, свежест, непретенциозност и достъпност, беше Майниг, която според всички експерти беше предопределена за световна кариера във високата драма.

През 1946-48 г. е ангажирана във Фолксопер Дрезден, след това за две години в Ландес театъра в Алтенбург, а от 1950 г. е постоянен член на театъра във Висбаден. Първата ѝ роля е Дайър в "Frau ohne Schatten" на Рихард Щраус, следва Ортруд в "Лоенгрин" на Вагнер, Леонор във "Фиделио" на Бетовен и Резия в "Оберон" на Вебер - роля, която по-късно пее и в Кьолнската опера. Вестник Wiesbadener Tagblatt пише за нейната Брунхилда в "Пръстенът" на Вагнер под режисурата на Карл Елмендорф: "С оглед на фаталната липса на висок драматизъм, Брунхилда на Майниг на практика я квалифицира като вокално бижу на Висбаденската опера". След бурния успех, който постига с ролите на Еболи, Сента, Електра, Абигайл, Кундри, Норма, Изолда и Лейди Макбет, през 1957 г. тя прави скок в Кьолнската опера.

Тя трябвало да пее Резия в "Оберон" на Вебер за откриването на новопостроената опера. По време на първите репетиции обаче се появяват признаци на сериозно раково заболяване, което налага незабавна операция. На премиерата на 19 май 1957 г. на нейно място пее Леони Рюзанек и едва през септември същата година тя се появява на сцената като Резия. Последната ѝ роля е главната роля в "Турандот" на Пучини. Поддава се на болестта си през 1958 г., твърде рано, тъй като е в началото на кариерата си, която ще я отведе в Метрополитън опера в Ню Йорк и във Виенската държавна опера като Изолда на Вагнер под диригентството на Херберт фон Караян.