След 1744 г. принц Карл цу Насау-Усинген основава музикална група, която да забавлява гостите на курорта. Пиесите и музикалните изпълнения се провеждат в дървена сграда в Херенгартен. Под ръководството на режисьора Йоханес Леперт, който работи във Висбаден от 1767 г., се изпълняват музикалните комедии "Доктор и аптекар" и "Червената шапчица" от Карл Дитерс фон Дитерсдорф (1739-1799), а по-късно под ръководството на Франц Гример - музикалната комедия на Моцарт "Бастиен и Бастиен". Съществуват и популярните мелодрами (устни текстове с композиран музикален съпровод). В Шютценхоф и в придворния театър публиката се запознава и с произведения на музикалния театър, предимно френски камерни опери. Имало е малък оперен оркестър, който е бил подсилен от членове на оркестъра на херцогския двор в Бибрих. Представленията на "Весталин" от Гаспаре Спонтини (1774-1851) и "Фрайхютц" на Вебер се състояли в новия театър (1827-96) на мястото на днешния хотел Nassauer Hof, който имал по-голяма сцена и повече място за оркестъра. По-късно следват "Вилхелм Тел" и "Севилският бръснар" на Росини, "Джесонда" на Луи Шпор (1784-1859) и "Робърт Дявола" на Джакомо Майербер (1791-1864), както и няколко опери на Винченцо Белини (1801-1835).

През 1842 г.херцог Адолф цу Насау разпуска придворния оркестър на Бибрих и го интегрира в новосъздадения придворен театър (с Кристиан Румел като придворен диригент). Театралният оркестър вече има 33 постоянни и шест допълнителни музиканти. Имало е и 13 вокални солисти и 27-членен оперен хор. Първото музикално дружество е основано през 1836 г. (изпълнение на "Сътворението" на Хайдн през 1838 г. в стария Курхаус), последвано през 1841 г. от дамско и мъжко хорово дружество, които изнасят и съвместни концерти. Този ансамбъл прераства в Cäcilienverein (1854 г.) (от 1938 г. хор на град Висбаден). Голяма част от музикалните изпълнения са организирани от военни състави, преди всичко от "2-ри пехотен полк на херцогство Насау". Изпълненията на оперите на Вагнер започват под ръководството на капелмайстора Луис Шинделмайзер: "Танхойзер" през 1852 г. като второ представление след премиерата във Ваймар през 1850 г., "Лоенгрин" през 1853 г. - с постановка, която Вагнер изобщо не харесва. Под ръководството на Йохан Баптист Хаген са поставени още Вагнерови опери, включително произведения на Верди и Алберт Лорцинг (1801-1851). Хаген организира и големи "симфонични концерти" в "Курхаус". По това време във Висбаден живее и плодовитият композитор Йоахим Раф.

Придворният театър ангажира множество известни музиканти от онова време, въпреки че Висбаден (все още) няма космополитна аура по онова време: виенският критик Едуард Ханслик (1825-1904) пише, че капелмайсторът Вилхелм Ян от 1865-80 г. "е загубил славата си в уединението на Висбаден". По времето на Ян "новогерманската школа" около Вагнер и Лист губи значението си в репертоара; той е приятел с Брамс, който често е във Висбаден, и се фокусира повече върху Глук, Моцарт и Шуман. Изключение прави репетицията на "Майстори" на Вагнер в рамките на Tonkünstlerfest, която се провежда в Курхаус през 1879 г. под ръководството на Франц Лист. От 1887 г. нататък всички опери на Вагнер се изпълняват във Висбаден под ръководството на Франц Манщадт, а пълният текст на "Пръстенът на нибелунгите" е представен за първи път през 1899 г. В допълнение към придворния оркестър през 1872 г. е основан и общинският симфоничен оркестър, който има за цел да бъде както курортен оркестър с две ежедневни изпълнения на открито и на балове, така и концертен оркестър с амбициозни амбиции. Под влиянието на Раф и Ханс фон Бюлов (1830-1894 г.) оркестърът се превръща в ансамбъл на високо ниво, който изнася около 15 симфонични концерта на сезон.

В първоначално независимите предградия са основани и много хорови дружества, някои от които съществуват и до днес. Сред тях са хоровите дружества в Ауринген (1882 г.), Бибрих (1841, 1870 и 1891 г.), Биерщадт ( 1859 и 1883 г.), Делкенхайм (1853 и 1889 г.), Дотцхайм (1875 г.), Ербенхайм (1861 г.), Фрауенщайн (1872 и 1906 г.), Игщадт (1869 г.), Кастел (1844 г.), Клопенхайм (1859 г.), Костхайм (1844 г., 1854 г. и 1900 г.), Меденбах (1875 г.), Наурод (1860 г. и 1884 г.), Норденщат (1850 г.), Рамбах (1862 г.), Щирщайн (1842 г., 1877 г. и 1904 г.) и Зоненберг (1865 г. и 1875 г.).

От началото на века известни артисти от цяла Европа са канени да изнасят концерти в Курхаус. От Франция например пристигат Камий Сен-Санс (1835-1921), Еужен д'Албер (1864-1932), Шарл-Мари Видор (1844-1937), Луи Виерн (1870-1934) и Марсел Дюпре (1886-1971, на големия орган на Зауер). Гостуват Клара Шуман (1819-1896), Йоханес Брамс, Ханс фон Бюлов, Йозеф Йоахим (1831-1907), Хермина Шпис, Аделина Пати (1843-1919) и Пабло де Сарасате (1844-1908), а по-късно към тях се присъединяват Феликс Мотл (1856-1911), Феликс фон Вайнгартнер (1863-1942), Артур Никиш (1855-1922), Рихард Щраус (почти всяка година от 1889 г. насам) и Густав Малер (изпълнение на 1-ва и 4-та симфония). Махлеровата симфония (от 1903 г.) и 4-та симфония). Брамс живее във Висбаден през лятото на 1883 г. и завършва третата си симфония (която нарича "Висбаденска симфония"), която също дирижира тук през 1884 г. През 1885 г. той представя четвъртата си симфония в Курсаал. През 1912 г. Макс Регер дирижира в Хофкапел Майнингер по време на гостуване.

През 1872 г. е основана Асоциацията на художниците и приятелите на изкуството, а през 1888 г. - Висбаденската консерватория. През 1912 г. Карл Шурихт поема ръководството на общинския симфоничен оркестър, който е разширен до 65 членове. Той привлича международното внимание с изпълненията на големи симфонични произведения; има силно влияние върху музикалния живот на града до 1944 г. През 1908 г. е основано Дружеството "Бах", което изпълнява произведения на композитора със собствен детски хор, смесен хор и оркестър. Една година по-късно е създадено Висбаденското филхармонично дружество. През 1916 г. е основано Висбаденското оркестрово дружество.

След падането на монархията от 1919 г. театърът продължава да функционира като Пруски държавен театър във Висбаден. Държавният оркестър вече се състои от 77 музиканти, а хорът на театъра - от 52 певци. Ото Клемперер работи като главен музикален директор до 1927 г. и също така ръководи театъра. Под ръководството на тогавашния артистичен директор Паул Бекер във Висбаден се провеждат многобройни световни премиери на модерни опери. Сътрудничеството между оркестъра на театъра и общинския оркестър започва да се засилва. Сред гостуващите диригенти са Макс фон Шилингс (1868-1933), Еужен д'Албер, Рихард Щраус, Ханс Пфицнер (1869-1949) и Макс Корнголд, както и сър Томас Бийчъм (1879-1961), Лео Блех (1871-1958) и Фриц Буш (1890-1951).

По време на нацистката епоха се създават нови ансамбли (нацистки струнен оркестър, нацистка хорова общност), които изпълняват произведения, съответстващи на управляващата идеология, като тези произведения по-късно се изпълняват и от градските музиканти (например "Deutsches Heldenrequiem" от Готфрид Мюлер, 1914-1993 г.). През 1934 г. във Висбаден е организиран "Първият фестивал на германските музиканти в Третия райх". По време на честванията на стогодишнината на Cäcilienverein през 1938 г. е създадено общинско хорово училище за деца.

След края на войната концертите се провеждат отново още през есента на 1945 г. (Реквием на Моцарт), театърът играе във Валхала от 1946 г. и в Грозес Хаус от 1947 г. (открива се с Третата симфония на Малер). Майският фестивал е възстановен през 1950 г., а от 1951 г. Курхаус отново се използва за музикални представления. През същата година новата Малка къща на Държавния театър е открита със "Симфонични вариации" на Ханс Вернер Хенце. През 1958 г. двата дотогава независими оркестъра - общинският курортен и симфоничен оркестър (48 музиканти) и театралният оркестър (76 музиканти) - са обединени (90 постоянни работни места). "Оркестърът на Висбаденския държавен театър" се изявява няколко пъти на сезон в концерти в Курхаус в допълнение към оперната служба, а също така има и собствена камерна музикална формация. През 1958 г. във Висбаден има 49 мъжки и 17 смесени хорове (с 3566 активни членове), както и 34 църковни хорове (с 1225 активни членове). Имало е и три струнни, мандолинови и акордеонни оркестъра, четири тромбонови хора (протестантски църковен) и три светски духови оркестъра.

Друг списък на музикални групи, асоциации и институции е от 1990 г. и обхваща целия спектър от музикални форми на изразяване. Освен църковните хорове и хоровите дружества в него са включени и хорове, свързани с големи предприятия или институции, например хоровете на градската почистваща служба (основана през 1952 г.), на гилдията на хлебарите (от 1937 г.), на водната полиция (от 1969 г.), на Федералната криминална полиция (1961 г.), на общинските комунални служби (1905 г., ESWE Versorgungs AG), на R+V Versicherung (1978 г.) и на фирмата Kalle в Бибрих (1888 г., Chemische Fabrik Kalle & Co.). По-големите инструментални състави включват оркестъра на Йохан Щраус, оркестъра на Хесенската полиция, оркестровото дружество на Висбаден и оркестъра arco musicale Wiesbaden. Съществуват и няколко духови оркестъра, оркестри за акордеон и мандолина/струнни оркестри, многобройни музикални клубове и маршови групи, често свързани с карнавални клубове. Във Висбаден действат и много джаз ансамбли и групи. В много училища има хорове и инструментални ансамбли, които също се изявяват публично. От края на 60-те години на ХХ век във Висбаден се развива и културата на рока и поп музиката.

Освен общинските музикални училища има и многобройни частни музикални училища, като например Младежкото музикално училище, основано през 1953 г. Няколко музикални дружества са се посветили на творчеството на изтъкнати композитори: Дружество "Моцарт", Дружество "Бах", Дружество "Вагнер" (основано през 1977 г.), Дружество "Брамс", Дружество "Рахманинов" (основано през 1987 г.) и Дружество "Раф" (основано през 1996 г.). Те провеждат концерти и лекции, организират пътувания и отпускат стипендии.

Национално известните музиканти Паул Кун и Ханс Зендер (*1936 г.) са родени и (поне частично) обучени във Висбаден. Сред редовните годишни музикални събития са "Седмиците на Бах" и "Musikherbst", както и "Tage für Neue Musik". Програмите на Музикалния фестивал в Рейнгау и на Бургхофшпиле в Елтвил също включват концерти във Висбаден. През цялата година се провеждат цикличните и симфоничните концерти на Хесенския държавен оркестър, както и майсторските концерти, които също се провеждат в Курхаус, и концертите в Хенкелсфелд. Сдружението "amici dell'arte", основано през 1994 г., организира концерти на камерна музика в историческата зала на Министерството на правосъдието на Хесен. Многобройни енории предлагат концерти или музикални вечерня, а има и събития, организирани от музикални дружества. Ежегодните Дни на културата в различни части на града също включват музикални изпълнения.

Хак, Елке (редактор): Реперториуми на Главния държавен архив на Хесен, Висбаден. Отдел 428: Държавен театър Висбаден. Досиета и печатни материали 1810-1996, под редакцията на Главния държавен архив на Хесен, Висбаден, Висбаден 1997.

Hildebrand, Alexander/Vollmer, Eva Christina/Roland, Karl Heinz: Hessisches Staatstheater in Wiesbaden - Theater in Wiesbaden 1765-1978, Wiesbaden 1978.