Има доказателства за лозарство в района на Висбаден още през II в. от н.е. под формата на находки на инструменти. За най-старо лозе във Висбаден се смята площта във Вайденборнфелд, северно от днешното гробище Зюфридхоф, чийто добив е дарен на манастира "Свети Яков" в Майнц през 1096 г. Има и по-стари документални свидетелства за предградията на Висбаден, като например дарението на кралско имение в Костхайм, което включвало лозя, на манастира "Свети Албан" в Майнц през 927 г. През 973 г. император Ото II нарича лозята в Щирщайн свои. Ото II нарича лозята в Щирщайн свои собствени.

Графовете на Насау притежават лозя в селото от 1369 г. насам. Местните благороднически фамилии Алендорф и рицарите от Грьонещайн също отглеждат своите вина тук. Манастирът Блайденщадт е получавал вино за своя абат от имотите си в Ширщайн. През 1570 г. тук се споменават 120 лозари, които са събирали около 120 000 литра гроздов сок годишно. В официални документи многократно се споменава за лозарство и на други места в региона, като Бибрих през 991 г. и Кастел през 1090 г. През 1275 г. се споменават лозя в Dotzheim, където през XIV в. манастирът Eberbach и архиепископът на Майнц притежават обширни лозя. Фрауенщайн се появява за първи път в документи през XII в. Освен архиепископа на Майнц, по-низши благородници и граждани също отглеждат своето вино под замъка. По-късно лозето "Маршал" във Фрауенщайн ще придобие известна известност. Лозята в Норденщат се споменават в документи през 1263 г., а през 1707 г. все още се пресоват 52 000 литра гроздова мъст. Лозарството е преустановено през 70-те години на ХХ век.

Дори кварталите на Висбаден, където днес за лозарството напомнят предимно имената на полетата или улиците, са били засадени с лозя в древни времена. Около 1500 г. в Брекенхайм е имало значителни лозови масиви, от които е идвало масовото вино за манастира Блайденщат. В регистър на интересите от 1589 г. са посочени многобройни лозя в Бибрих. Лозята в Ербенхайм се споменават за пръв път в средата на XVI в. Лозарството в Делкенхайм се практикува от 1290 г.

През 1279 г. във Висбаден графовете на Насау притежават лозе на река Хайденберг. Тридесетгодишната война също оказва опустошително въздействие върху местното и регионалното лозарство във Висбаден. През XVIII и особено през XIX в. нарастващата буржоазия поставя все по-високи изисквания към качеството на виното. Много от лозовите масиви, които са били в лошо състояние, вече не са могли да отговорят на тези изисквания и впоследствие са били използвани за други селскостопански цели. В Бибрих и Кастел обаче последните лозари се отказват от лозята си едва през 80-те години на ХХ век.

Днес само в шест от 26-те района на Висбаден все още има общо 239 хектара официално признати лозя. Понастоящем 183 хектара - т.е. около три четвърти - са засадени с лозя. Почти половината от тях се намират в Костхайм (89 ха, местности: "Берг", "Райхестал", "Санкт Килиансберг", "Щайг" и "Вайс Ерд"). Районите Фрауенщайн (51 ха, местност: "Herrnberg") и Ширщайн (35 ха, местности: "Herrnberg" и "Hölle") също все още играят важна роля в лозарството на Висбаден. Настоящите площи за отглеждане на лозя във Висбаден-Нордост (3,4 ха, местност: "Neroberg"), Доцхайм (3,3 ха, местност: "Judenkirsch") и Делкенхайм (1,6 ха, местност: "Grub") са сравнително малки.

През една средностатистическа винарска година обаче лозарите от Висбаден внасят в избите си 15 000 хектолитра от заветния гроздов сок. С дял от около 80 % ризлингът доминира, както винаги е доминирал. Пино ноар е на значително разстояние по отношение на обема (около 10 %). През последните години размерът на лозята не е намалял повече, но броят на отделните лозя във Висбаден е намалял. През 2008 г. в официалния регистър на лозята все още фигурират 13 лозови масива, но сега те са само 10, като най-малките масиви са добавени към по-големите. Фактът, че производителите на пенливи вина Henkell (основани през 1856 г.) и Söhnlein (основани през 1864 г.) са се установили тук, е доказателство за тесните връзки на Висбаден с лозарството.

През 1893 г. магистратът от Висбаден подкрепя енергично лобито на винопроизводителите, когато се налага да се отблъсне предстоящият данък върху виното. В петицията си до Райхстага той твърди, че е "централата на търговията с вино в Рейнгау". Дълго време Висбаден наистина е бил седалище на Асоциацията на търговците на вино от Рейнгау, в която са членували 130 предприятия (1926 г.). В миналото е имало лозя на много места, като например в горната част на Михелсберг, по склона към Саалгасе, на Леберберг, на Ридерберг, а също и в Аукам. Качеството обаче не винаги е било най-доброто. Вината от съседните общини Schierstein и Biebrich, например, винаги са били на по-високи цени. Единственият лозарски район в града, който се използва като такъв до 20. век - освен Нероберг - е "Лангелсвайнберг" на изток от болницата "Свети Йозеф". През 1900 г. южният склон на Нероберг е застрашен от доходоносна комерсиализация като жилищна зона от страна на Кралство Прусия. Висбаден придобива склона за 250 000 златни марки и като нов собственик продължава традициите си в лозарството. Това е започнало още през 1525 г. Граф Филип цу Насау-Вайлбург поставя началото на засаждането на лозя от сорта ризлинг.

До неотдавна лозята в Нероберг рядко са били икономически продуктивни. По-голяма слава постига "1893er Neroberger feinste Auslese", което кайзер Вилхелм II представя на публиката в своята чаша при откриването на Курхаус през 1907 г. Последната налична бутилка от тази реколта е "1893 Neroberg Riesling Trockenbeerenauslese", която е продадена на търг през 1986 г. за баснословната сума от 35 000 германски марки и се съхранява в съкровищницата на манастира Ебербах. През 2005 г. Hessische Staatsweingüter получава Neroberg под наем. Днес "Неробергер" е все по-ценен от висбаденските търговци, ресторантьори и частни клиенти.

От 1976 г. насам Седмицата на виното в Рейнгау се провежда всеки август във Висбаден, където на повече от 100 щанда могат да се дегустират около 1000 различни вина от Висбаден и региона.

Daunke, Manfred: Die nassauisch-preußische Weinbaudomäne im Rheingau 1806-1918. Geschichtliche Landeskunde Bd. 63, Stuttgart 2006.

Daunke, Manfred: The Neroberg in Wiesbaden. In: Rheingau Forum, 2/2008 [pp. 24-27].

Horn, Günter: Избрано от историята на виното във Висбаден. Magistrat der Landeshauptstadt Wiesbaden, Amt für Landwirtschaft, Forsten und Naturschutz (ed.), Wiesbaden 1994.