До края на XIX в. грижите за възрастните и немощните хора са били основно отговорност на членовете на техните семейства. Тези, които нямали потомци или роднини, можели да се откупят в монашески общности или дори в болници и хосписи. Бедстващите хора са били настанявани в приюти за бедни или работнически домове. От средата на XIX в. различни вероизповедни и частни сдружения и фондации се грижели за пострадалите. Частните фондации играят решаваща роля в развитието на грижите за възрастните хора; те често са насочени към самотните жени.

Първата институция, която предоставя специални грижи за възрастни хора във Висбаден, е фондация "Цимерман", създадена през 1852 г. Братята и сестрите Елизе и Филип Цимерман даряват по 1000 флота, както и обзавеждането на една стая за тази цел. Домът за възрастни хора и медицински сестри Katharinenstift в ➞ Бибрих също е създаден чрез фондация. Катарина Шнайдер възлага на дъщеря си Луиза да използва наследството на родителите си за социални цели след смъртта ѝ. В резултат на това през 1893 г. в бившата консервна фабрика "Am Schlosspark" е открит дом за възрастни хора след работа, който през 1901 г. е прехвърлен на EVIM (Ev. Verein für Innere Mission in Hessen und Nassau) и получава името "Katharinenstift".

Друга фондация е създадена от книгоиздателя Кристиан Вилхелм Крейдел, който през 1890 г. посочва в завещанието си като един от наследниците си "Versorgungshaus für alte Leute" (дом за възрастни хора). Друг известен благодетел е Евгения ➞ Крайц. През 1908 г. тя дарява своята вила с пристройки и градина на католическата енория "Свето сърце" в Бибрих, за да бъде създаден старчески дом (сега "Дом "Свето сърце") за възрастни дами. Около 1910 г. за възрастни хора, които се нуждаят от грижи, се грижат и " Paulinenstift", "➞ Hospiz zum heiligen Geist" и католическият "Brüderhaus", наред с други. В общинския дом за бедни работници на Mainzer Landstraße (построен през 1893-97 г.), който можел да побере 120 души, наред с по-младите безработни и бездомници били настанявани и т.нар. немощни хора, които не се нуждаели от специални грижи.

През 20-ти век увеличената продължителност на живота и социалните промени налагат създаването на допълнителни заведения за грижи. Така например броят на семействата, в които няколко поколения живеят под един покрив, намалява и все повече възрастни хора живеят сами.

През 1921 г. отваря врати първият старчески дом, финансиран от град Висбаден. Бившият хотел и баня ➞ Шютценхоф осигурява настаняване на "бедни или по-малко заможни самотни хора от двата пола". В началото на 1927 г. жилището в Schützenhof отново е затворено поради преустройство, но е създаден друг дом в ➞ Dietenmühle, където през 1928 г. са настанени 92 души. През 1923 г. Nassauische Blindenfürsorge e.V. създава дом за самотни слепи хора, в който живеят и възрастни хора. Други общински заведения включват дом на Шварценбергщрасе и лазарета на общинската болница в Бибрих.

В средата на 30-те години на ХХ в. по-голямата част от грижите за възрастните хора се предоставят от частни домове, управлявани от църковни организации или социални сдружения, които получават финансова подкрепа от града. През 1936 г. 561 "нуждаещи се от помощ" живеят в домове във Висбаден и околностите му.

През 1938 г. болницата "Бибрих" на улица "Бреслауер Щрасе", датираща от 1888 г., е преустроена в дом за възрастни хора и дом за хронично болни (сега "Тони-Зендер-Хаус"). По същото време EVIM открива старчески дом с 50 места в Ludwig-Eibach-Haus, първоначално протестантски спасителен център от 1853 г. за "морално занемарени деца". Между 1939 г. и 1956 г. броят на обитателите нараства до 84 души, като търсенето е особено голямо през годините на войната.

Недостигът на жилища след Втората световна война, големият брой самотни жени и намаляващото желание на по-младите хора да живеят с възрастни хора са причините за по-нататъшното нарастване на търсенето на места в домовете. Частните домове и фондации се опитаха да подобрят тази ситуация. Съществуващите сгради бяха преустроени в домове за възрастни хора и старчески домове с ограничени финансови средства. През 1949 г. на мястото на ➞ Антониусхайм също е построен дом за възрастни хора. От 1964 г. се планира тук да бъде изграден център за възрастни хора, чиято първа строителна фаза е открита през 1970 г. Също така през 1949 г. е открит "фон Зедлиц-Хайм" с десет единични и четири двойни стаи на Алвиненщрасе 22. През 1979 г. домът трябва да бъде затворен, тъй като вече не се използва пълноценно и се нуждае от ремонт.

В края на 50-те години на миналия век е създадена новата професия "гериатрична медицинска сестра". В Хесен първите курсове за обучение са организирани в Дармщат през 1958 г., а първият курс във Висбаден започва през май 1964 г. в Лоренц-Вертман-Хайм в Колчек с единадесет жени.

Специфичната структура на населението на Висбаден изостря липсата на жилища, подходящи за възрастни хора. През 60-те години на ХХ век делът на възрастните хора в населението е много по-висок от средния за Федерална република Германия и през 1966 г. вече е 15,3 %. Поради това през 60-те години на миналия век град Висбаден обявява строителството на старчески домове и апартаменти за възрастни хора за приоритет на своята социална политика. Частни и църковни организации също създават допълнителни домове за възрастни хора и старчески домове. През 1961 г. и 1964 г. например EVIM построява дом на остров Гайсберг със 104 места.

Появяват се нови форми на живот и грижи: през 1965 г. във Висбаден има десет дневни центъра за възрастни хора (два общински и осем дневни центъра, управлявани от независими доставчици), а в края на 1976 г. те вече са 39 (пет от които са общински). През 1968 г. във Висбаден са построени първите апартаменти, подходящи за възрастни хора. През 1969 г. в новия квартал Кларентал са построени още 155 жилища за възрастни хора, а през същата година е завършен строящият се от 1966 г. "Feierabendhaus Simeonhaus Wiesbaden" на Langendellschlag.

В средата на 70-те години на ХХ век във Висбаден има почти 1200 места в домове за възрастни хора и старчески домове, но все още има дълги списъци на чакащите. През следващите 20 години настъпва промяна: много места в домовете за стари хора са превърнати в места за болногледачи, тъй като все повече хора идват в домовете едва в напреднала възраст и при тежки заболявания, и са създадени отделения за болногледачи. Един от тези старчески домове отваря врати през 1984 г. в сградата на бившата очна болница на Капеленщрасе.

В началото на 90-те години на ХХ век във Висбаден преобладават заведенията, които предлагат както апартаменти, подходящи за възрастни хора, така и места в домове за възрастни хора и старчески домове. От 4591 места 2400 са в тези многостайни домове. Сред тях е и откритият през 1984 г. "Hilda-Stift" на Gemeinschaft Deutsche Altenhilfe (GDA), където обитателите могат да живеят възможно най-независимо в 1-, 2- или 3-стайни апартаменти.

През 2015 г. във Висбаден има около 30 старчески и старчески домове на различни оператори и с различна големина с над 2 000 места. Освен градските и частните дружества, операторите са благотворителни организации, сред които Caritas Altenwohn- und Pflegegesellschaft, EVIM, ➞ Arbeiterwohlfahrt, Германският червен кръст и Nassauische Blindenfürsorge. Някои от съществуващите и до днес домове за възрастни хора и болногледачи, като Katharinenstift и Herz-Jesu-Heim, водят началото си от частни фондации около 1900 г.