В близост до Хеслох е имало праисторическо селище, а по-късно и франкско селище. Името е съставено от думите "Hasel" и "Loch" в стария смисъл на думата Buschwald (Loh). Гората (силва) Хеселох се споменава за пръв път в документ от 1221 г., в който се описват границите на земите, принадлежащи на Биерщадт Фронхоф. Следващите документални споменавания през 1252 и 1257 г. са свързани със спорове между манастира "Свети Яков" в Майнц, който имал собственост тук, и рицаря Готфрид фон Биген. През 1393 г. "Ханман фон Хеселох и неговата хазяйка Катарина" получават Линденталер Хоф (намиращ се в Хеслох или Биерщадт) като наследствен лен. Според запис от 1411 г. "наследниците на Притче Ланг фон Клоп(п)хейм" трябвало да плащат лихви от имение в Хеслох.

Господата на Епщайн са притежавали върховна юрисдикция, крепостници и различни други права в Хеслох, които през 1441 г. отстъпват на графовете на Насау. От този момент нататък малкото селце принадлежи към господарството на Висбаден. През 1512 г. в един документ се споменава съдът на Хеслох "in den Bannzäunen". Общината не е имала почти никакви дялове в гората, повече от половината от която е обграждала района на Хеслох. От 1524 г. обаче Хесслох е член на Висбаденското маркгеносенство (Wiesbadener Höhe Markgenossenschaft или Mitmärker) и по този начин получава права на ползване в горите на Таунус на север от Висбаден. В началото на XIX в. към района на Хеслох е присъединено парче гора с площ около 200 акра в района на Келерскопф в Щилхек, а през 1839 г. - и горският район Щайнкопф на север.

Хеслох е най-малката община във Висбаденското владение. Заедно с жителите на Клопенхайм, от 1524 г. жителите са призовани да работят за графовете на Насау във Висбаден, както и за господството Насау-Вайлбург. От 1543 г. Клопенхайм е енорията, която отговаря за Хеслох. Данните за раждане, брак и смърт на жителите на Хеслох се записват там от началото на регистрите на енория Клопенхайм през 1610 г. След разширяването на църквата в Клопенхайм през 1706/1708 г. 1/6 от наоса принадлежи на енорията в Хеслох. Жителите е трябвало да участват в разходите за поддръжка в същата пропорция. Едва през 1825 г. Хеслох има собствено гробище. След края на Втората световна война пасторите от Клопенхайм провеждат служби в училището в Хеслох. През 1976 г. за тази цел е построена енорийска зала, а през 1995 г. е добавена камбанария.

Дълго време Хеслох принадлежи на Клопенхайм и по отношение на училищното образование; до 1728 г. децата от Хеслох посещават местното училище, за чиято издръжка общината е трябвало да отделя 1/6 от разходите. Според училищната хроника на Хеслох тогавашният кмет Йохан Андреас Векс инициира построяването на двуетажна сграда, която до началото на XIX в. служи и като овчарник и е оборудвана с камбана и часовник. Задълженията на учителя включвали и длъжността звънар. На 31 октомври 1869 г. е открито ново училище на Steinkopfstraße 12. Броят на учениците нараства от около 20 в началото на XIX в. до 71 през 1910 г., когато е построена нова училищна сграда на сегашната Хиршгартенщрасе. Оттогава старото училище служи за кметство. На Великден 1963 г. училището в Хеслох е закрито и учениците от началното училище отново посещават "Ernst-Göbel-Schule" в Клопенхайм. Сградата на старото училище днес е частна собственост, а в новата се помещава детската градина.

След Тридесетгодишната война селото има само 26 жители. До края на XVIII в. тук винаги са живели по-малко от 100 души; през XIX в. броят им нараства до 250. През 1746 г. 24 от 81 жители са били земевладелци, които са притежавали общо 235 акра земеделска земя, 15 акра ливади и 8 акра лозя. За да допълнят оскъдното си препитание, фермерите се наемали и като горски работници. Годините 1816 и 1817 са години на тежък глад за селото. Хеслох се управлява от кмет, който е подпомаган от няколко старейшини; кметът се споменава за първи път в началото на XVI век. На съдебен печат от XVIII в. е изобразена женска фигура с меч и везни. Последният атрибут се появява отново в герба, който сегашната община получава през 1951 г.

През 1848 г. Хеслох получава и права на самоуправление и право да избира кмет. На 1 април 1928 г. Хеслох е присъединен към Висбаден. Икономическата структура на бившето земеделско селище се променя. В последните години преди Втората световна война броят на фермите, произвеждащи мляко, намалява до 34. В края на XX в. последният фермер, работещ на пълен работен ден, се отказва от стопанството си. С изключение на няколко занаятчии и офиси на по-малки фирми, работещите хора от Хеслох пътуват до работните си места във Висбаден, Франкфурт и околностите. През десетилетията след присъединяването населението постепенно се увеличава. Заради притока на бежанци след Втората световна война населението надхвърля 450 души. Благодарение на постоянно подобряващите се връзки с Висбаден Хеслох се превръща в привлекателна жилищна общност, заобиколена от овощни градини, и достига население от около 700 души след обособяването на нови строителни зони през 60-те години на ХХ век. Въпреки това разрастване селото успява да запази селската си структура с оживен клубен живот. Клубът с най-много членове е клубът по гимнастика и спорт TuS Heßloch 1888 e.V. с почти толкова членове, колкото са и жителите.

Най-известните граждани на Хеслох са бившият общински съветник Вернер Килиан и бившият федерален министър на вътрешните работи Манфред Кантер.