Изкуството на Ян Мухе разглежда темата за социалните, леви утопии. В изложбената зала, посветена на Иля Кабаков, неговите скулптури и картини влизат в диалог с обширната инсталация на Кабаков „Червеният вагон“. Интервенцията „Една крачка напред, две крачки назад“ може да бъде видяна в Музея във Висбаден до 4 април 2027 г.

За живеещия в Берлин художник Ян Мухе от самото начало беше ясно: художествена интервенция в Музея във Висбаден за него може да се състои единствено в залата, посветена на Кабаков. Освен стилистичната близост, двамата художници са обединени и от заниманието си с обществените утопии. Иля Кабаков разглежда такава утопия на примера на възхода и упадъка на Съветския съюз, които той е пресъздал художествено в инсталацията „Червеният вагон“. Творчеството на Мухе също е белязано от заниманието с обществени илюзии, по-точно с леви обществени утопии. При това той засяга социални въпроси, нередности и социални несправедливости. Чрез своята връзка с руските художници в авангардистката формална реч се създава връзка с Кабаков, който е поставил еуфоричния разцвет на изкуството и политиката в Русия в началото на своята инсталация. Мухе поема духа на Кабаков и го развива, като разширява инсталацията му с картини, скулптури и обекти.

Боядисаните стоманени конструкции на Мухе са свидетелства за индустриализацията, нейните безкрайни възможности и в същото време за изпълнената с лишения труд, който е трябвало да бъде вложен за това.

Труд, справедливост, разпределение и участие се преплитат в боядисаната стоманена архитектура, за да образуват социалните въпроси, с които Мухе конфронтира посетителя. Интервенцията показва как работниците могат да бъдат експлоатирани и как понятието „труд“ може да бъде злоупотребено.

Когато Мухе цитира основното произведение на Ленин „Една крачка напред, две крачки назад“ от 1904 г. като заглавие на изложбата си, но умишлено премахва буквата „е“ в „крачки“, той много фино посочва, че времената и нашите нагласи са се променили.