В заседанието на комисията по награждаването от името на Дружество "Хелмут Плеснер" участваха наравно с останалите членове на комисията проф. д-р Карола Дитце, проф. д-р Маркус Дювел, проф. д-р Йоахим Фишер, проф. д-р Фолкер Шюрман, номинираните от града проф. д-р Тилман Алерт, Юрген Каубе, проф. д-р Ева Валер, кметът Герт-Уве Менде и ръководителят на отдел "Култура" Аксел Имхолц.

Жерар Рауле, роден през август 1949 г., учи в École normale supérieure Lettres et sciences humaines в Сен-Клу от 1969 г., квалифициран е като учител по немски език (agrégé d'allemand 1973), получава докторска степен по философия в Университета Париж I (Пантеон-Сорбона) през 1981 г. и придобива професорска правоспособност в Университета Париж-Сорбона през 1985 г., където преподава като професор по история на немските идеи до 2020 г. През 2006 г. публикува стандартния френски труд за немската философия през ХХ век "La philosophie allemande depuis 1945".

Жерар Рауле анализира и обсъжда цялата история на теорията на ХХ век от гледна точка на продуктивните проекти от 20-те години на ХХ век (Бенямин, Блок, Маркузе, Шелер, Плеснер) през 60-те години на ХХ век (Хабермас, Гадамер, Блуменберг, Йонас) до наши дни на ХХІ век. През 2006 г. публикува стандартния френски труд за немската философия през ХХ век "La philosophie allemande depuis 1945" (Париж). Забележителното в интелектуалната кариера на Рауле е, че той, който първоначално започва работата си в тясна връзка с критическата теория (Хабермас, Хонет), прави траен завой към философската антропология в Париж в края на 90-те години на ХХ в. - след немския ренесанс на Шелер и Плеснер - без да изпуска от поглед произхода си. В гореспоменатата книга "La philosophie allemande" той вече е посветил съответна глава на "L'anthropologie philosophique et la psychoanalyse", в която за първи път представя в конспект и Плеснер пред френската публика.

Рауле допълнително отвори вратата за френската рецепция на Плеснер, като организира тристранен изследователски проект (френско-италианско-немски) на тема "L'anthropologie philosophique: ses origines et son avenir" - "Философска антропология: произход - бъдеще", който продължи няколко години от 2000 г. насам и освен няколкото явни препратки изследваше преди всичко имплицитните философски и антропологични препратки между немската и френската философия.

Като цяло в зараждащата се френско-германска дискусия на Плеснер бяха открити релевантни паралели не само с Бергсон и Мерло-Понти, но и с "френската философска антропология през последната третина на ХХ век" (Рауле). В работите на Кангилем и Дельоз например "връзката между живите тела (и телата) и тяхната среда се мисли по нередукционистки, неидеалистичен и немеханичен начин" (Андерсън/Ебке/Нигрели/Паган 2022) и този подход е валиден и за комплексната, критична концепция за човешката природа. По същото време Раулет инициира поредица от книги "Философска антропология - теми и позиции", в която публикува и свои студии под заглавието "Критическият потенциал на философската антропология" (2020), което характеризира неговото намерение.

В полза на Жерар Рауле говори фактът, че той изигра решаваща роля за това философската антропология, и по-специално приносът на Плеснер, да бъде обсъдена във Франция и че това в крайна сметка допринесе за обществено въздействие, на което едва ли можеше да се надяваме в съседната ни страна, наред с въздействието на трудовете на Мартин Хайдегер. Това доведе до широко обществено въздействие на подходите и идеите в Европа, особено в романския свят.

На 4 септември 2023 г. наградата е връчена на церемония в кметството на града. В допълнение към церемонията по връчването на наградата се състояха лекция на лауреата, научна конференция за работата на лауреата, разходка из града по стъпките на Плеснер и дискусия с ученици от Висбаден.