Хелмут Плеснер, роден през 1892 г. във Висбаден, е бил важен импулс за европейската философия, биология и социология и до днес се счита за един от най-важните представители на „философската антропология“.

До 20-годишна възраст той живее в „световния курортен град”. Баща му е уважаван лекар и директор на санаториум в града, от еврейски произход. След като завършва гимназия „Александър фон Хумболт”, Плеснер изучава едновременно зоология и философия в Хайделберг, а след това философия в Гьотинген и Ерланген. След хабилитацията си през 1920 г. той последователно продължава кариерата си като частен преподавател по философия в новосъздадения университет в Кьолн, редом с Макс Шелер.

През 1933 г. е уволнен от университетската служба поради еврейския произход на баща си и заминава в изгнание в Гронинген, Холандия. След реемиграцията си през 1949 г. като социолог от Гьотинген, заедно с Хоркхаймер, Адорно и Гелен, той се превръща в един от важните интелектуалци на младата Федерална република Германия („Закъснялата нация“).

Творбата на Плеснер „Степените на органичното и човекът“, която отскоро е достъпна и в английски превод, е сред най-обсъжданите подходи в философската антропология. Неговото изследване „Границите на общността“ след 1989 г. получава значително внимание и извън специализираните кръгове.

• 2023 проф. д-р Жерар Раулет (френски философ и германист)
• 2020 проф. д-р Онора О'Нийл (британска философка и политик)
• 2017 проф. д-р Петер Слотердайк (немски философ, културолог и автор)
• 2014 проф. д-р Майкъл Томасело (американски антрополог и поведенчески изследовател)