Първото известно място за съхранение на документите на град Висбаден в началото на XVI век беше Часовата кула на улица „Марктштрасе“. Опустошителният пожар в града през 1547 г. обаче унищожи голяма част от градския архив от Средновековието. Към това се прибави и унищожаването на документи в началото на XVIII век поради липса на място. Останалият архив продължи да се съхранява в Часовата кула и през 1850–1851 г. бе временно систематизиран и каталогизиран от Карл Росел (1815–1872).

Когато през XIX век Висбаден, като процъфтяващ курортен и резидентен град, отбеляза силен растеж, градоустройственото обновяване на града доведе до събарянето на часовниковата кула през 1873 г. Архивът първоначално беше настанен в таванските помещения на Старата кметска сграда (днес Гражданска служба на Висбаден), от 1880 г. – в едно от помещенията на кулата на Маркткирхе, а от 1892 г. – в североизточната кула на Новата кметска сграда.

След преместването в Новата кметска сграда наличните документи бяха систематизирани от първия градски архивар на Висбаден Кристиан Шпилман (1861–1917) и допълнени с нови колекции. С встъпването в длъжност на Шпилман през 1892 г. така се създаде Градският архив на Висбаден като съвременна градска институция.

След смъртта на Шпилман през 1920 г. Лотар Люстнер (1882–1955) пое ръководството на градския архив за четири години. Документацията, чийто обем нарастваше вследствие на съвременната организация на офисната работа, вече не можеше да се събере изцяло в кметството поради липса на място. Към това се прибавиха и ограниченията за икономии на града вследствие на Първата световна война и упадъка на курортния бизнес. Затова през 1924 г. беше взето решение градският архив и неговите исторически фондове да бъдат интегрирани в Насауската държавна библиотека, която през 1913 г. беше получила нова функционална сграда на улица „Райнщрасе“. През 1933 г. фондът на архива беше прехвърлен в Държавния архив на улица „Майнцер“.

По време на Втората световна война дори най-старите части от градските архивни документи, заедно с държавните архивни материали, бяха преместени в крепостта Еренбрайтщайн в Кобленц. Остатъците от градските архивни документи бяха преместени през април 1944 г. в мазето на момчешкото училище на улица „Хебелщрасе“, за да бъдат защитени от въздушните нападения.

Градската регистратура, която съдържаше предимно документи от 20-те и 30-те години, остана в кметството. В резултат на въздушния удар на 2 февруари 1945 г. и умишленото унищожаване на документи през последните седмици на войната фондът от периода на Ваймарската република и „Третия райх“ е силно ореден.

След Втората световна война първоначално помещенията на улица „Шютценхофштрасе“ 4 служеха на градския архив като временно убежище. През 1948 г. с Вилхелм Шаус (1896–1953) отново градски архивист пое ръководството на архива. През 1951 г. архивът се премести в възстановената Нова кметска сграда, като за главно хранилище служиха бившите противовъздушни убежища в мазето, а д-р Херберт Мюлер-Верт (1900–1983) стана директор на градския архив до пенсионирането си през 1965 г.

От 1974 г. в продължение на 25 години архивът се ръководеше от Гюнтер Мишевски (1942–2006). Мишевски беше едновременно и първият специализиран архивист, обучен в Федералния архив, на служба в град Висбаден. От 1978 г. до края на 1989 г. градският архив се намираше във вилата на улица „Хумболт“ № 6, проектирана от Алфред Шеленберг (1850–1932). Сградата, обявена за паметник на културата, обаче предлагаше недостатъчно място за съхранение на архивните материали. През 1987 г. условията на работа в архива бяха значително подобрени чрез създаването на две допълнителни длъжности за архивисти. През 1991 г. градският архив започна да издава собствена поредица от публикации.

През 1990 г. се състоя последното преместване на градския архив във Висбаден. На новия адрес „Im Rad 42“, след инвестиция в размер на 2,5 милиона немски марки, архивът се настани в бившето производствено съоръжение на фирмата „Rotaprint-Druckmaschinen“, преустроено за нуждите на архива. Оттогава градският архив разполага с функционални служебни и складови помещения, както и с просторни работни места за посетителите. Добрите транспортни връзки с обществен транспорт (спирки на ESWE „Kleinfeldchen-Stadtarchiv“ и „Künstlerviertel-Stadtarchiv“), както и безплатните паркоместа улесняват посещението.

От началото на 90-те години на миналия век Градският архив се грижи и за мемориалните комплекси и местата, свързани с историята на националсоциализма във Висбаден. Тази задача, както и дейността по историческо образование, днес са обединени в отдела „Мемориални комплекси“.

От 1999 до 2019 г. д-р Бригите Щрайх пое ръководството на градския архив и заедно със своя екип утвърди градския архив като място за срещи и култура чрез многобройни исторически изложби, чрез сътрудничество с асоциацията „Kunstarche e.V.“, която също се помещава в сградата на градския архив, и чрез разнообразна програма от събития, превърна Градския архив в място за срещи и култура. От 2005 г. работата на архива се подкрепя от сдружението с нестопанска цел „За насърчаване на Градския архив на Висбаден“ (Verein zur Förderung des Stadtarchivs Wiesbaden e.V.).

Откакто през 2003 г. бе създаден отдел „Мултимедиен архив“, каталогизирането на фондовете, особено в областта на фотографиите, филмите и аудиозаписите, бе ускорено. Успоредно с това бе продължено каталогизирането и съхранението на фонда от документи. Публикациите от поредицата на градския архив и издадената през 2017 г. „Енциклопедия на град Висбаден“ допринесоха трайно за укрепването на историографията, посветена на историята на столицата на провинцията.

Днес десетте щатни служители, както и проектният и помощният персонал на градския архив, отговарят на около 3 000 заявки за ползване годишно и обслужват около 350 потребители в читалнята, за което се извършват над 1 000 изваждания и връщания от хранилищата с обща дължина около 6,2 линейни километра. През 2020 г. около две трети от документите, съхранявани в Градския архив, бяха каталогизирани и по този начин достъпни за посетителите.

Освен документите градският архив разполага с голям фонд от специални формати. Към 2021 г. те включват колекция от около 21 500 карти и планове, около 18 500 плакати, около 6 000 пощенски картички и лепорели, 1 700 гравюри, 798 видеозаписи и аудиокасети, 406 други носители на данни като CD-ROM-ове и около 104 000 фотографии под формата на отпечатъци, диапозитиви, негативи и стъклени пластини.

От 2020 г. архивните материали могат да се търсят и в интернет, а заявките за ползване на читалнята могат да се подават онлайн. През 2021 г. Общинският съвет извърши основно преразглеждане на правните основи на архивната дейност, датиращи от началото на 90-те години на миналия век, на Устава на архива на столицата на провинцията Висбаден и на Правилника за ползване.

През 2025/2026 г. градският архив претърпя най-мащабното си разширение досега. С 2 400 кв.м. допълнителна площ в сутерена на съществуващата сграда и с разширена с 7,5 километра линейна дължина складова площ, градският архив удвои капацитета си и вече разполага с резерв от пространство до средата на века. Освен това бяха пуснати в експлоатация нови функционални помещения, сред които работилница за дигитализация, зона за доставка и карантина, както и допълнителни офисни работни места. Реконструкцията продължи общо 14 месеца, като редовната работа на архива и читалнята беше поддържана без прекъсване, с изключение на няколко седмици.