На 28 март американците влизат във Висбаден, с което слагат край на нацизма и Втората световна война и тук.

При най-тежката въздушна атака над Висбаден през нощта на 2 срещу 3 февруари загиват около 570 души, а 28 000 остават без дом. Особено тежко е засегнат курортният район.

След опита за преврат от „20 юли 1944 г.“ родените във Висбаден участници в съпротивата – генерал-полковник в оставка Лудвиг Бек и капитан Херман Кайзер – са екзекутирани заради участието си в покушението срещу Адолф Хитлер; гражданската група на съпротивата във Висбаден, ръководена от Хайнрих Машмайер, не е разкрита.

Депортирането на евреите от Висбаден, както и на синтите, в лагерите на смъртта.

Френско-германската комисия по примирието заседава във Висбаден от 1 юли 1940 г. до 9 септември 1944 г.

Разрушаване на синагогата във Висбаден на хълма Михелсберг по време на ноемврийските погроми. Повредена е и синагогата на улица „Фридрихщрасе“.

В Нероберг е открита фондация "Опелбад", създадена от Вилхелм фон Опел.

Висбаден е обявен за "община в извънредно положение" поради лошото си финансово състояние, високото ниво на безработица и големия брой получатели на социални помощи.

Срещу прехвърлянето на властта на националсоциалистите се появява спорадична политическа съпротива; повечето групи на съпротивата са арестувани до избухването на войната; групата около бъдещия кмет Георг Бух е арестувана през 1940–1941 г.

Срещу централната жп гара е открит комплексът Райзингер, финансиран с дарение от търговеца Хуго Райзингер (1856-1914 г.).

Окупационните сили напускат Рейнланд на 30 юни, което се отбелязва с голям ентусиазъм и във Висбаден, най-вече на панаирното поле „Unter den Eichen“. Президентът на Райха Паул фон Хинденбург посещава Висбаден

Откриване на летище близо до Висбаден-Ербенхайм.

Биерщадт, Дотцхайм, Ербенхайм, Фрауенщайн, Георгенборн, Хеслох, Игщадт, Клопенхайм и Рамбах са присъединени към Висбаден; Георгенборн е деинкорпориран отново през 1938 г.

Бибрих, Щирщайн и Зоненберг са включени във Висбаден.

Висбаден става щаб на британската армия на Рейн.

След подновяването на провъзгласяването на "Рейнска република" в Кобленц, на 23 октомври сепаратистите окупират кметството и други обществени сгради във Висбаден, но след няколко седмици не успяват поради съпротивата на населението.

Сключено е "Висбаденското споразумение" между Германия и Франция относно задълженията на Германия за репарации.

На 2 юни Ханс Адам Дортен провъзгласява "Рейнска република" със столица Висбаден, но не успява да се справи със сепаратистките си начинания.

На 9 ноември във Висбаден също е създаден работнически и войнишки съвет; изпълнителен комитет на съветите на СПД и УСПД поема властта за няколко седмици; през декември започва френското окупационно управление.

Музеят на улица "Фридрих Еберт" е завършен. Градът се ангажира с тази сграда през 1899 г., когато по договор поема музейните колекции от пруското правителство. От 1973 г. музеят отново е на държавно подчинение.

Новият Курхаус, построен по плановете на Фридрих фон Тирш, е открит с тържествен концерт на 11 май.

Главната гара е открита на 15 ноември. Тя замества трите бивши гари на Таунусската железница до Франкфурт, на Рейнската линия до Рюдесхайм и на Лудвигската железница до Нидернхаузен.

От 6 до 19 май в Royal Playhouse се провежда първият "Фестивал", предшественик на днешния Международен майски фестивал.

Новата сграда на театъра е открита на 15 септември, а през 1902 г. е добавено разширение на фоайето.

На 25 септември е пусната в експлоатация железницата Nerobergbahn, която и днес е една от атракциите на града.

Новата сграда на кметството срещу градския дворец е заета. То обаче губи богатата си неоренесансова фасада поради събитията от нощта на бомбардировката на 2 и 3 февруари 1945 г. и последвалата реконструкция в по-опростен вид.

Тук Йоханес Брамс композира своята "Висбаденска симфония".

Първата конференция на Германското дружество по вътрешни болести се провежда на 20 април; тя се превръща в ежегоден конгрес на интернистите, освен по време на войната.

Общинските болници в Платерщрасе започват работа на 16 април.

Събаряне на старата часовникова кула.

На 1 януари град Висбаден придобива курортните съоръжения от пруската хазна за 100 000 талера.

Хазартът е отменен. Висбаден предвидливо въвежда данък за посетителите още на 1 април 1870 г., за да компенсира финансовите загуби.

На 13 август еврейската общност тържествено се премества в новопостроената синагога на Михелсберг.

Херцогство Насау, съюзник на Австрия в така наречената "Германо-германска война", е анексирано от Прусия. През 1867 г. Висбаден става седалище на правителствения президент на новосформирания административен окръг Висбаден.

След десетгодишно строителство на 13 ноември е осветена Маркткирхе, която е наследник на Маврицийкирхе, разрушена от пожар през 1850 г.

Публикуваната във Висбаден "Декларация на насауерците" дава тласък на създаването на Германската национална асоциация във Франкфурт на Майн, която се застъпва за германско единство под пруско ръководство през същата година.

На 1 януари Александър Пагенщехер основава офталмологична клиника, която скоро придобива международна репутация, особено с операциите на катаракта.

Откриване на "Гръцкия параклис - Руската църква" на Нероберг.

Ремигиус Фрезениус основава химическа лаборатория във Висбаден, днешния Институт Фрезениус в Таунусщайн.

Изискванията на насауерците.