Озонът дразни лигавиците и атакува предимно дихателните пътища, очите и белодробната тъкан; при вдишване озонът прониква дълбоко в белите дробове. В допълнение към промените в параметрите на белодробната функция, по-високите концентрации на озон предизвикват субективни симптоми като сълзене на очите, главоболие, слаба концентрация и дразнене на дихателните пътища, които са съпроводени с намаляване на физическата работоспособност при продължаващо нарастване на концентрациите. Смята се, че около десет процента от населението са особено чувствителни към повишените концентрации на озон.

Праговите стойности на ЕО за озона са определени в Директива 2008/50/ЕО, както следва:

Средна стойност за 8 часа (опазване на здравето): 110 µg/m3
Средна стойност за 1 час (информиране на обществеността): 180 µg/m3
Средна стойност за 1 час (задействане на системата за предупреждение): 360 µg/m3