След като британските окупационни сили във Висбаден конфискуват Рингкирхе като гарнизонна църква през 1925 г., през 1928-31 г. на Елзесер Плац е построена външна двуетажна енорийска зала от архитекта Фриц Хилднер, която е напълно интегрирана в жилищното строителство от края на 20-те години и няма нито кула, нито камбани. На приземния етаж се е намирала залата с извита галерия, която е служила и като църковен салон. Архитектурата и интериорният дизайн са в съответствие със стила Neues Bauen; разположението на олтара, амвона и органа в олтара, който е подчертан като трибуна, следва програмата на Висбаден. Сребърен кръст над олтара оформя духовния център на помещението. В периода 1931-65 г. тази църковна зала служи на енория Кройцкирхе, а от 1966 г. - на енория Стефанус. През 2013 г. последната се слива с енорията Рингкирхе и оттогава църквата "Свети Стефан" се използва за светски цели.

През 1931/32 г. в Аменебург е построена църква-паметник на Густав Адолф. Предизвикателно изглеждащата тухлена сграда е единствената протестантска църква, построена през 30-те години на ХХ век. Архитектът Адолф Гелиус, градски строителен директор в Майнц, създава представителна трикорабна стълбовидна базилика с плосък покрив, кула и пристроен към нея фенер и прав хоров край. Две многоъгълни колони в светъл цвят обрамчват входния портал. Декоративен надпис от клинкер на приземния етаж на кулата напомня за шведския крал Густав Адолф. През 1954 г. на Валдщрасе е построена новата църква "Свети Марк", в която се набляга на простотата и пълната липса на орнаментика. Умишлено е пропусната и кула. Голям стоманен кръст на фасадата, обърната към Валдщрасе, привлича погледа към църквата. Архитектът Щадтмюлер-Болдт създава продълговата зална църква със страничен вход. От преддверието гледката е пряка към олтара и амвона, оцветени в пясъчник. През 1958 г. архитектът от Шварцвалд Вилхелм Хьор построява Кройцкирхе - бижу на модерната архитектура - в комплекса Валкмюлтал от стомана и бетон. Това личи в простотата на наоса и архитектурата на кулата под формата на камбанария. Широката трикорабна зала получава дневна светлина главно през големия прозорец с южно изложение и антично остъкляване над галерията

Във Фрауенщайн архитект Кьорнер построява през 1959 г. малката църква "Густав Адолф". От 1982 г. общината се нарича Evangelische Dreikönigsgemeinde и има три населени места, освен Фрауенщайн Мърхенланд и Фройденберг. Според Волф скромното място за поклонение излъчва "интимността на всекидневна".

През 1960/61 г. на Адолфшое в Бибрих е построена църквата "Хайлиг-Гайст-Кирхе" - "най-смелата църковна сграда в Хесен", както я наричат в тогавашната ежедневна преса. Архитектът Херберт Римпл проектира висока, двуетажна сграда с параболичен свод върху план на парабола. Той променя основната конструктивна форма на параболата и при изграждането на отделната камбанария. Сводът, структуриран от бетонни ребра, се стеснява в по-широкия и по-висок, кулообразен олтар. Четири прозоречни ниши фланкират двете страни на наоса. Покривът от медна ламарина е свлечен до земята. Широко стълбище пред главната фасада води към зоната за богослужение. Осветлението е майсторско. Докато червеното и синьото стъкло на главната фасада и страничните прозорци, вградени в бетона, къпят наоса в цветен полумрак, хорът е подчертан от ярката дневна светлина, която влиза през невидима лента от прозорци, свързваща наоса и хоровата таванска стая.

Църквата Erlöserkirche в Кастел, осветена през 1963 г., е проектирана от архитекта Райнер Шел като квадратен, затворен куб с прости, прави линии. Свободно стоящият, издигащ се купол е разположен на запад. Входната фасада от юг и северната фасада са изработени от открит бетон, докато западната и източната фасада са облицовани с квадратни плочи, в които са вградени малки плочи от естествен камък с мозаечен рисунък. Вместо предишните странични входове на църквата през 2006 г. е създаден централен вход, а стената зад олтара също е пробита за голям художествено оформен прозорец. Южната галерия е предназначена за паството, а западната - за хора и органа. Църквата "Свети Томас", открита през 1964 г., също е дело на архитект Шел. Редувайки тухли, открит бетон и дърво, той създава семпла кубична църковна сграда, която на долния етаж е заобиколена от колонада. До църквата се издига тясна кула в стил камбанария, която се вижда отдалеч.

Осветена през 1965 г., църквата "Свети Матей" е построена по плановете на визбаденския архитект Вилхелм Нойзер като еднокорабна църква с умишлено нисък дизайн. Белият открит бетон дава структурата на стените. Отделно е издигната открита камбанария. В Костхайм през 1963-65 г. за енория "Стефан" е построена друга църква с висока, свободно стояща кула по планове на архитект Шел. Тесните страни на простия куб са оставени в открит бетон, докато дългите страни са облицовани с тухли между стоманобетонни колони.

Църквата "Христос" на Независимата евангелска лютеранска църква (SELK), осветена през 1967 г., е необикновена. Архитектът Зигфрид Шмелинг от Касел издига сграда от червени тухли върху плана на широко отворена парабола, чийто уличен фронт е оформен като нос на кораб и включва могъщ кръст. До църквата се стига чрез стълбище и комуникационна зала, създадени през 2009 г. Църквата "Свети Йоан", построена през 1967 г. от архитект Фридрих Готлиб Винтер, директор на Werkkunstschule Krefeld, е съборена през 2012 г. поради опасност от срутване. Остава да стърчи само стройната църковна кула с петте си камбани. Базираните във Висбаден архитекти Hupfauf-Thiels заместват сградата с куб, в който се помещава вътрешността на църквата. Кубът има облицовка в златист цвят, изработена от експандиран метал с форма на пчелна пита, която покрива зоните на прозорците като стени.

Църквата на Паул-Герхард-Гемайнде се намира в Колчек от 1969 г. насам. Висбаденският архитект и държавен архитект Рудолф Дьор я построява като т.нар. еднопространствено помещение на плана на продълговат шестоъгълник, който се разширява към хора. Южната фасада с подчертан главен вход наподобява носа на кораб. Стръмно наклоненият двускатен покрив, покрит с шисти Kauber, напомня на палатка. Стоманобетонната конструкция е облицована с кариерен камък отвън. През 1984 г. на площада пред църквата вместо първоначално планираната камбанария е издигната камбанария във формата на пирамида. През 1971 г. енорията "Свети Петър" в Ербенхайм получава енорийска зала, изградена от открит бетон по планове на архитекта Ханс-Георг Мьолер, Висбаден. По-късно разделянето на енорийската зала прави възможно създаването на просто помещение за параклис. През 1971 г. в жилищния квартал Грейселберг е осветена църквата "Свети Лука", построена по плановете на архитекта от Дармщат Фриц Зьодер. Скромната тухлена сграда със заострени фронтони във формата на шатра напомня за многобройните тухларни, които са се намирали в района. Сивият покрив от етернит е свален ниско. През 1972 г. в жилищния квартал Кларентал е построен читалищен център по планове на професор Херберт фон Вехрен. През 1986 г. то получава своето истинско помещение за богослужение под формата на допълнителна кръгла сграда. До остъкления параклис се стига по широко стълбище и през преддверието.

През 1974 г. архитект Шел създава многофункционална сграда с многофункционална зала като църковен салон за енорията "Помирение" в Аукамтал. Целият църковен комплекс е покрит с шистов покривен пейзаж. Светъл дървен таван се спуска над редовете от седалки към олтара. Триъгълен прозорец на мансардата осигурява светлина и символизира "Божието око". Жилищният комплекс Schelmengraben в Доцхайм получава енорийска зала, осветена през 1975 г. Архитектът Удо Нипер, Дармщат, е отговорен за проекта на сградата. Резултатът е приземна църква, изработена от тухли, бетон и стъкло. Сградата няма нито кула, нито камбани. През 1975 г. Хано Зипман построява за Auferstehungsgemeinde читалището с интегрирана църковна зала на склона в Щирщайн от открит бетон. Общественият център на конгрегацията "Алберт Швайцер" в имението Паркфелд в Бибрих от архитекта Фриц Зьодер, открит през 1980 г., представлява проста нискоетажна сграда от открит бетон със също толкова проста църковна зала. Големите прозорци осигуряват гледка към зеленината. Общественият център на Erlösergemeinde в имението Sauerland, проектиран от архитект Волфганг Трън и сина му Томас, е открит през 1997 г. Широка, извита фасада огражда многофункционалната, семпла църковна зала, която може да се персонализира с помощта на плъзгащи се стени. Покривът от метал и стъкло сякаш плава; малка камбана виси от билото.

През 2000/01 г. на мястото на бензиностанцията Меденбах-Запад е построена първата магистрална църква в Хесен по план на архитекта проф.Ханс Вахтер. Забележителен е наклоненият стъклен покрив на църквата, който се издига под ъгъл от 45 градуса и в който може да се влиза от север и от юг. В атриума, заобиколен от манастир, от който може да се надникне във вътрешността на църквата през стъклени врати, в пода са разположени девет водни мехурчета, които заглушават шума от движението.

Wittmann-Englert, Kerstin: Zelt, Schiff und Wohnung. Църковните сгради на следвоенния модернизъм, Линденберг им Алгау 2006.

Wolf, Stefan G.: Churches in Wiesbaden. Места за поклонение и религиозен живот в миналото и настоящето, Висбаден 1997.