Теологичните основи на така наречената Висбаденска програма за изграждане на протестантски църкви са разработени от висбаденския пастор Емил Везенмайер и публикувани в "Евангелически вестник" (Диленбург) през 1890 г. Основните точки на програмата от Висбаден са

"1. църквата ... трябва да носи характера на дом за срещи на ... общността, а не на Божи дом в католическия смисъл.

2. единството на събранието и принципът на всеобщото свещенство следва да бъдат изразени чрез единството на пространството. Последното не може да бъде разделено на няколко нефа, нито пък да се разделят наосът и олтарът.

(3) Отслужването на Светото причастие не трябва да се извършва в отделно помещение, а сред събранието. Следователно олтарът, който трябва да бъде заобиколен, трябва да получи съответното положение, поне символично. Всички линии на видимост трябва да водят към него.

(4) Амвонът, като място, където Христос се предлага на събранието като духовна храна, трябва да се третира поне като равностоен на олтара. Той трябва да получи своето място зад последния и да бъде органично свързан с органа и певческата платформа, които да бъдат разположени пред събранието." (Цитат от Fritsch)

Програмата от Висбаден е насочена срещу така наречените Ейзенахски правила за строителство на протестантски църкви, приети през 1861 г., според които всички църковни власти са инструктирани да се придържат към романския или готическия стил при новите сгради. Това означава, че в продължение на три десетилетия протестантските строителни концепции следват римокатолическото разбиране за месата.

Когато във Висбаден трябва да се построи трета протестантска църква след Маркткирхе и Бергкирхе, Везенмайер прокарва концепцията си пред отговорните лица. Берлинският архитект Йоханес Отен, който участва в планирането от 1889 г., получава задачата да проектира новата сграда и създава първата архитектурна реализация на програмата на Висбаден с Рингкирхе.

Представата на Везенмайер за това как трябва да изглежда една протестантска църква е свързана не толкова със стила, колкото с действителната функция на сградата. В това отношение програмата на Висбаден вече следва принципа на модернизма, който американският архитект Луис Хенри Съливан (1856-1924 г.) изразява във формулата "формата следва функцията" през 1904 г., десет години след завършването на Рингкирхе. Влиянието на Висбаденската програма се усеща не само в многобройните църкви, повлияни от ар нуво, но и след Първата световна война и през 20-те години на ХХ век.

Прекият резултат от програмата от Висбаден е първият конгрес за изграждане на протестантски църкви в Берлин през 1894 г., на който Везенмайер представя програмата.

F. (Fritsch, Karl Emil Otto): Трета протестантска църква във Висбаден. In: Deutsche Bauzeitung, XXV. vol. 1891, no. 43 [p. 257 f.].

Genz, Wiesbaden Programme; V. (Veesenmeyer, Emil): Grundsätze und Vorschläge für den Bau evangelisch-protestantischen Kirchen. In: Evangelisches Gemeindeblatt, ed. by C. Bickel and others, Dillenburg, 10th volume, 1890, no. 46 [p. 364 ff.].