През 122 г. от н.е. по-късният Висбаден е споменат за първи път с римското си име "Aquae Mattiacorum", "Водите на Матиака". В края на IV в. селището е наречено "Mattiacae Aquae". Сегашното име е споменато за първи път от учения и историка Айнхард в доклада му от 830 г. В латинския си текст той споменава Висбаден, който е посетил през 828 и 829 г., като "мястото, което в по-ново време се нарича Висибада". В приблизително съвременен препис на текста името се чете като "Wisabada". Други форми на името са "Wisibadun" (документирано през 965 г.), "Wisebadon" (документирано през 1022 г., 1043 г.) и "Wisibad" (документирано през 1123 г.).

От XIII и XIV в. постепенно се утвърждава сегашното име. След многобройни опити за тълкуване, след изследванията на немския учен Адолф Бах за правдоподобно се смята обяснение, основано в голяма степен на латинската форма на името. Бах, а след него и Ото Ренкхоф приемат, че в латинската дума живее стар германски термин: "Mattiaker" произлиза от "matha", "Mahdland", "земя, която може да се събира реколта". Това - неизвестно - германско топонимно име продължава да съществува успоредно с латинското и го заменя след напускането на римляните.

Във франкските времена "matha" е заменено от старовисоконемското "wisa", "ливада", или от събирателната форма "wisi", "ливада", които по принцип имат същото значение. По-ранните интерпретации тълкуват "wisa" като индоевропейски термин за "гореща вода" или "солена баня" или смятат, че в топонима разпознават старовисоконемското "wisu", добър, т.е. "лечебен".

Бах, Адолф: Германистично-исторически изследвания. Събрани есета. Хайнрих Матиас Хайнрихс и Рудолф Шютцайхел (ред.), Бон 1964 [стр. 330-351].

Renkhoff, Otto: Wiesbaden im Mittelalter, Wiesbaden 1980 (Geschichte der Stadt Wiesbaden 2) [стр. 7 и с бележка 27].