Карл Аугуст Емил Шеленберг разработва Wiesbadener Tagblatt (WT) от Wiesbadener Wochenblatt, който публикува за първи път на 16 септември 1852 г. като чисто рекламен вестник, първоначално само в хартиен формат и само с няколко страници. С официалните съобщения и популярните серийни романи WT привлича голям брой читатели. Синът му Фердинанд Лудвиг (Луи) Шеленберг превръща вестника в "истински" вестник с редакционна секция.

Блестящият възход на вестника, който се превръща в най-четения всекидневник във Висбаден, започва през 1889 г. с назначаването на Валтер Шулте vom Brühl за главен редактор. От 1891 г. WT, вече в по-голям формат, излиза всеки работен ден със сутрешно и вечерно издание. През 1906 г. WT е на осмо място в сравнение с цяла Германия по обем на рекламата по време на Коледа, изпреварвайки "Frankfurter Generalanzeiger".

В политическо отношение до Първата световна война WT се ориентира към свободомислещата (либерална) партия. Печалбите са толкова високи, че в периода 1905-2009 г. е построена сградата на печатницата в Ланггасе (днес седалище на местните редакции на WT и Wiesbadener Kurier, WK). След смъртта на Шеленберг през 1920 г. неговата вдовица Мари, заедно със способния упълномощен подписвач Хайнрих Пабст, управлява вестника и печатницата през трудните 20-те години на миналия век. През 1932 г. синът му Густав Шеленберг поема дружеството.

След като националсоциалистите идват на власт, главният редактор от еврейски произход Херман Лекиш е уволнен (през 1942 г. той е депортиран в концентрационен лагер в Люблин, а през 1942 г. е убит в Собибор). По отношение на политическата си ориентация WT се придвижва по-вдясно и първоначално успява да продължи да публикува. На 30 юни 1943 г. той е обединен с вестника на НСДАП "Nassauer Volksblatt" в националсоциалистическия "Wiesbadener Zeitung" поради "свързаните с войната нужди". След нахлуването на американските войски през април 1945 г. на Густав Шеленберг е забранено да живее в дома си и да упражнява професията си. От октомври 1945 г. "Wiesbadener Kurier" (WK), лицензиран от американската администрация, използва сгради и машини на лизинг.

Когато забраната за упражняване на професията е отменена, Густав Шеленберг възобновява дейността на WT в наети помещения в Хернмюлгасе. Скоро обаче става ясно, че преднината на WK е твърде голяма. Запазвайки традиционното си заглавие, WT се присъединява към "Allgemeine Zeitung", който се издава от Mainzer Verlagsanstalt (сега издателска група Rhein Main). Местният редакционен екип остава във Висбаден и след известно прекъсване в Михелсберг през април 1999 г. се премества обратно в сградата на вестника в Ланггасе.

Понастоящем WT и WK се издават в идентични екземпляри, с изключение на заглавната част. Данните за тиража също вече не се посочват отделно.

Мюлер-Шеленберг, Гунтрам: История на пресата във Висбаден, том 1: От Наполеон до Бисмарк. Пресата в полето на напрежението между културата, икономиката и социалните условия. Таунусщайн, 2011 г.

Винаги в центъра на събитията. 100 години от създаването на пресцентъра във Висбаден. Под редакцията на: Schröder, Stefan/Gerber, Manfred, Frankfurt 2009.