През 1769 г. факторът (майстор) на Darmstädter Hof- und Kanzleibuchdruckerei Йоханес Ширмер и неговият доведен син Йохан Герхард получават привилегията да открият офис във Висбаден. Ширмер и около десет души отпечатват на три печатници религиозни и учебни книги като Библии, Евангелия, Псалтири, катехизиси, химни и молитвеници, назидателни брошури и трактати, книги за четене, както и съдебни и правителствени публикации. Те са упълномощени също така да печатат и разпространяват календара "Teutscher Michel", който преди това е бил важен в цяла Германия. Освен това от 1770 г. седмичният вестник е първото периодично издание в страната. През 1790 г. Ширмер и Герхард са принудени да намалят дейността си. Основната дейност на Schirmer е все по-популярната периодична печатна продукция за годежи, сватби, кръщенета, смърт и други подобни случаи. През 1781 г. печатницата на Ширмер е прехвърлена с всичките ѝ привилегии на Йохан Хайнрих Фрей от Игщадт.

По време на създаването на херцогство Насау (1806 г.) в цялата провинция освен Фрей има още четирима печатари. Бюрокрацията също се разраства с разрастването на държавата, която като херцогство вече има около 270 000 жители на площ от около 5520 km2. Указите и инструкциите до 49-те ведомства и 1150 общини вече не можели да се управляват с перото и капацитета на книгопечатницата във Фрей. Придворният книгоиздател Лудвиг Шеленберг получава привилегията да създаде втората печатница във Висбаден. На Фрей е присъдена престижната титла "придворен печатар на книги".

Печатницата на Шеленберг, която се премества в градска къща в Ланггасе, където днес се намира Пресхаус, от самото начало е най-голямата печатница в Насау с три, а скоро и с четири печатници. Трябвало е да се отпечатват многобройни формуляри за публичните власти, които са били необходими на съдебните изпълнители и Шулхайс за работа с бюрокрацията. Само за задължителната военна служба, въведена през 1808 г., е трябвало да бъдат отпечатани списъци за регистрация на наборниците в общините, обобщение по ведомства, списъци за набор, главни списъци и накрая формуляри за регистрация на дезертьорите. Данъчната реформа, въведена през 1809 г., предизвиква огромно потребление на формуляри. През 1819 г. вдовицата Фрей продава печатницата на Ернст Ендерс и по този повод Шеленберг успешно претендира за титлата Hofbuchdruckerei за себе си.

След това в бърза последователност се появяват нови предприятия. Въвеждането на свободата на търговията (1819 г.) значително улеснява започването на работа. Друг печатар, Фридрих Вилхелм Лудвиг Франк, се установява във Висбаден още през 1819 г., но бизнесът му замира само една година по-късно. От 1826 г. във Висбаден се намира печатницата на Л. Ридел, а през 1833 г. гостилничарят Андреас Щайн открива друга. През 1839 г. го последва търговецът на едро с хартия Антон Шолц, а през 1844 г. - П. Й. Кнефели, който премества печатницата си от Бибрих във Висбаден. През 1847 г. Карл Ритер, син на книготърговеца Хайнрих Ритер, основава печатница. Също през 1847 г. Вилхелм Фридрих премества печатницата си от Зиген във Висбаден. До 1863 г. има шест печатници.

От 30-те години на XIX в. по-мощните железни преси заменят дървените и във Висбаден. Въпреки това едва през 1843 г. в печатницата във Висбаден настъпва модерното време с придобиването на печатарски машини, известни още като високоскоростни преси. Високоскоростните преси са изобретени още през 1814 г. Премиерата на това, което е било модерно във Великобритания в продължение на половин век, е била в херцогство Насау с инсталирането на парен локомотив за управление на печатарските машини във Висбаден през 1864/65 г. Schellenberg'sche Hofbuchdruckerei е пионер във въвеждането на всички печатарски иновации във Висбаден.

Изобретяването на пощенската картичка около 1875 г. открива нови възможности за печалба за печатниците. Една от фирмите, които печелят от производството на местни изгледи чрез литографския процес, е тази на Рудолф Бехтолд от Кьолн, която съществува до 1976 г. Предприятието за книгопечатане и литография на братята Петмеки също е било важна печатница. Фирмата се е намирала на Луизенплац до закриването ѝ през 1964 г. Братята Петмеки изработват реклами, всякакви видове бизнес книги, адресни и визитни картички, етикети за вино и т.н. В средата на 70-те години на XIX в. те получават титлата "доставчик в двора". До избухването на Първата световна война основният източник на приходи на Карл Шнегелбергер е отпечатването на адресната книга на Висбаден. По-късно директорът на курорта Висбаден Херман Раух също има печатница.

Днес в адресната книга са посочени над 30 печатници, макар че само няколко от тях все още са традиционни предприятия.