Класическите картини имат преден и заден план. Значи тапетите на стената са фонът за това, което се случва в стаята? Или тапетите са събитието, а фонът е архитектурата, в която се намират? Берлинският художник Бастиан Мур поставя тези въпроси в интервенцията си „Tapetenwechsel“ (27 февруари – 28 юни 2026 г.) и поставя избрани произведения от колекцията на Музея във Висбаден върху тапети, специално проектирани за изложбата.

„От няколко години се занимавам с дизайн на тапети. Създавам модели, които се променят по протежението на стената: мотивите се разпределят случайно един до друг по повърхността чрез алгоритъм; или формата на орнаментите се променя непрекъснато. За мен това създава комбинация от шарен фон и композирана стена. Намирам за много привлекателно да позиционирам творбите точно в тази междинна зона.“ Бастиан Мур, художник

Подобно на моливни рисунки на Мур, чиято структура се продължава чрез хвърляне на зарове (напълно аналогово, на ръка), алгоритъмът въвежда компонент, който поставя системата и случайността в диалог. Чрез намеса в пространството, в архитектурата, която то предлага, Бастиан Мур тества възприятието на зрителите. Както и при работата на пода „Zickzack“ (2016 г. в проектното пространство на музея), тапетите му също създават линейна структура, която се промъква между стената и пространственото континуум.