В един документ крал Ото I (912-973) подарява на васала си граф Герунг шест копита земя в окръзите Валау, Брекенхайм и Норденщат. Всъщност обаче Норденщат е много по-стар. Археологически находки, включително франкско погребение в покрайнините на града, доказват, че районът е бил населен още през VI в.

През 950 г. Норденщат е част от Кьонигсундергау - област, която принадлежи на франкските крале. Гау е била важна не само географски, но и политически и юридически и е имала за свой център Мехтилсхаузен. През вековете името на града се променя няколко пъти: "Норминщат" става "Нординщат", по-късно "Норстат", "Нордерщат" и накрая Норденщат от 1145 г. Името се отнася до франкския произход на заселниците и вероятно означава "жилище на Норнин или Норин". През Средновековието регионът е един от най-важните земеделски райони и е тясно свързан с религиозните институции.

Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) довежда до опустошителни разрушения в Норденщат. През 1620 г. първата вражеска армия под командването на маркиз Спинола преминава през региона. Войските разграбват стопанствата, прогонват добитъка и опожаряват ферми и хамбари. През 1635 г. в града имало само 46 жители, а през 1637 г. - само 70. През 1641 г. целият добитък намалял до 28 вола и 10 крави, а само 37 къщи все още били годни за живеене. Норденщат започва да се възстановява в началото на XVIII век. Селяните отново обработват полетата и правят така, че стопанствата им да процъфтяват. През 1730 г. в Норденщат живеят около 575 души, включително четири еврейски семейства.

В края на XVIII век Френската революция довежда в "Ландхен" множество бежанци и емигранти. През 1792 г. тук са настанени императорски австрийски войски, а по-късно френските войски окупират региона. Мирът от 1801 г. възвръща известна стабилност, но жителите на Норденщат трябва да изплащат големи военни дългове, което затруднява икономическото възстановяване.

До 30-те години на ХХ век в Норденщат живеят 15 еврейски семейства. След ноемврийския погром през 1938 г. много от тях бягат в чужбина. През 1942 г. 14 евреи от Норденщат са депортирани и убити. Днес 14 стели от неръждаема стомана пред старото кметство напомнят за жертвите. На няколко улици са положени камъни за препъване в памет на еврейските семейства и тяхната история.

От XIX век нататък Норденщат започва да се модернизира икономически и инфраструктурно. Индустриализацията и разширяването на транспортните пътища допринасят за превръщането на селото от традиционно земеделско село в модерна община с жилищни и търговски зони. Особено от средата на XX в., когато разширяването на магистралите и близостта до летище Рейн-Майн свързват региона икономически, Норденщат играе важна роля в икономическия живот на околността. На 1 януари 1977 г. Норденщат е включен в състава на Висбаден. През вековете Норденщат се развива от малко франкско селище в съвременен район на Висбаден.

Религиозна традиция и индустриален напредък: гербът на Норденщат символично съчетава Библията (представена като книга) с две зъбни колела, които символизират индустриалната зона.