Протестантската църква Бергкирхе е построена през 1876-79 г. като втората протестантска църква след Маркткирхе. Тя е център и забележителност на кръстения на нея квартал Бергкирхе, който по онова време е бил квартал на служителите на курортното дело. Архитектът е Йоханес Отцен от Берлин, който по-късно изготвя и плановете на Рингкирхе. Както и при Маркткирхе, строителният материал е тухла с корнизи от сив пфалцски пясъчник. Архитектурата е изградена по модела на ранната рейнска готика. Бергкирхе е осветена на 28 май 1879 г. от епископ д-р Лудвиг Вилхелм Вилхелми.

Планинската църква е построена върху кръстовиден план. Кръстовището, което е разширено, за да образува осмоъгълник, и заема цялата ширина на наоса, ясно се доближава до централното пространство. От изток към него се прилепва висок многоъгълен хор, заобиколен от по-ниски сакристии, наподобяващи параклиси. От кръстовидните рамена на север, юг и запад западното е проектирано като къс базиликален кораб. Осмоъгълникът на кръстовището е увенчан с кула, чийто висок заострен шпил се извисява поразително над църковната сграда.

От архитектурна гледна точка Бергкирхе се счита за предварителен етап на Рингкирхе, тъй като все още не отговаря на изискванията на програмата на Висбаден. Сходства между двете сгради има в каменните галерии в раменете на трансепта, звездовидния свод в кръстовището и най-вече в пространствения ефект.

По протестантските стандарти Бергкирхе е богато украсена с картини, витражи, статуи и релефи. Църквата е с отлична акустика и притежава един от най-красиво звучащите органи във Висбаден. Оригиналният орган на фирмата E. F. Walcker & Cie. в Лудвигсбург е възстановен от фирмата G. F. Steinmeyer & Co. в началото на 30-те години на ХХ век. Алберт Швайцер, който е свирил на органа в Бергкирхен, е дал вдъхновение за това. През 1938 г. и 1948 г. органът отново е преустроен.

По време на нацистката епоха енорията "Бергкирхе" е крепост на съпротивата и център на Изповедалната църква във Висбаден под ръководството на пасторите Франц фон Бернус, Лудвиг Антес, Макс Фрис и д-р Хайнрих Вьомел. Те са подкрепяни от висбаденския адвокат д-р Ханс Бутерсак. Борецът от съпротивата Херман Кайзер също развива контакти с църквата, която разполага с широка мрежа от противници на нацисткия режим. Те дори притежавали нелегална печатница. Бергкирхе има специални отношения с Мартин Ниймьолер, който по-късно става председател на Протестантската църква в Хесен и Насау.

Едва ли в някоя друга енория във Висбаден разликата между богати и бедни, между жителите на квартала Бергкирхе и съседните вили в долината Неро, между получателите на социални помощи и милионерите е толкова голяма, колкото в Бергкирхе.

Бергкирхе Висбаден. Schnell, Art Guide No. 2552, Regensburg 2004.

Gerber, Manfred; Sawert, Axel: Die Wiesbadener Bergkirche, Frankfurt am Main 2016 г.

Kiesow, Gottfried: Architectural Guide Wiesbaden (Архитектурен пътеводител на Висбаден). Градът на историцизма, Бон 2006 [стр. 133-135].