Законът за защита на паметниците в Хесен урежда боравенето с наземни паметници в §§ 19-24. Особено важни за практическата работа са §§ 16 и 18, тъй като в тях са формулирани условията за планирано изменение или разрушаване на паметници на културата, което поначало е забранено.

Проучването на паметника изисква определени умения и затова може да се извършва само от хора с опит в областта на паметниците (не само технически!). Това означава професионално разкопаване и документиране на наземния паметник, който освен находките е единственото останало доказателство за разрушения паметник. Самите находки са движими малки паметници, но придобиват своето историческо значение само в контекста на находките.

В последния коментар на закона за хесенските паметници отпада срокът, след който находката вече не е паметник на земята по смисъла на закона. Понастоящем е общоприето, че археологическите изследвания се простират чак до наши дни, което означава, че археологическите паметници от по-ново време също са защитени от Закона за защита на паметниците на културата, при условие че се отнасят до завършен исторически период (епохата на нацизма, ГДР; археология на съвременната епоха, археология на бойното поле).

С цел опазване на паметниците на културата органите за опазване на паметниците на културата и по-ниските органи за опазване на паметниците на културата в окръзите и независимите градове работят съвместно по взаимно съгласие.

Изменението на раздел 24 от 11 юни 2011 г., с което за първи път беше въведен т.нар. регистър на малките съкровища, беше важно. Това означава, че археологическите находки стават собственост на държавата веднага след като бъдат открити. Правото на собственост се погасява, ако Върховният орган за защита на паметниците на културата (HMWK) не ги потърси в срок от три месеца.

Viebrock, Jan Nikolaus: Hessisches Denkmalschutzrecht. Общински публикации за Хесен. Hessischer Städte- und Gemeindebund (изд.), 3-то издание. Щутгарт, 2007 г.