От 12 април 1933 г. Националсоциалистическата асоциация на германските студенти и германското студентско общество започват кампания срещу произведенията на марксистки, демократични и пацифистки писатели. След като "12-те тезиса срещу негерманския дух" са разпространени в целия Райх и са съставени съответните списъци, публикациите на остракираните автори са систематично премахвани от университетските, институтските и други библиотеки, от обществените и частните заемни библиотеки, както и от книжарниците и частните книжни запаси. След това на 10 май вечерта във всички университетски градове се организира публично изгаряне на книги.

Това засяга творби на Бертолт Брехт, Зигмунд Фройд, Берта фон Зутнер, Ерих Мария Ремарк и Ерих Кестнер, както и на Стефан Цвайг, Карл фон Осиецки, Йозеф Рот, Курт Тухолски, Анна Зегерс и много други, включително и негермански автори. Само на берлинския площад "Опернплац" в пламъците са хвърлени около 25 000 тома.

В 21 други града се проведоха също толкова мрачни сценични акции в светлината на факли и огньове. Освен това от средата на март в Берлин и няколко други града вече се провеждаха така наречените нестудентски изгаряния на книги, понякога пред сгради или институции, принадлежащи на работническото движение, което дълго време е било масово преследвано от нацистките управници.

Във Висбаден например домът на Biebricher Fabrikarbeiter-Verband на улица Mainzer Straße е щурмуван и разрушен от въоръжен отряд на SA и SS на 10 март, а пакети с листовки и синдикални вестници са хвърлени в двора и подпалени. В хода на операцията по разбиване на социалдемократическите профсъюзни федерации, проведена в целия Райх в десет часа сутринта на 2 май 1933 г., всички досиета, рекламни брошури и други писмени материали са изнесени от хора на SA от офисите на Volkshaus на Wellritzstraße 49, сега Konrad-Arndt-Haus, и са запалени на улицата, както и цялата социално критична литература в библиотеката на организацията там. Ръководител на акцията е окръжният ръководител на националсоциалистическата фирмена клетъчна организация Франц Вайсмантел.

Въпреки това малко преди това е било възможно да се скрият някои работи и няколко организационни знамена. Тъй като особено активистите на работническото движение започнаха да осъзнават, че намирането на книги и брошури, особено на такива от еврейски автори с комунистически, социалистически и демократични възгледи, неизбежно ще им навреди изключително много в случай на домашен обиск, те скоро или сами се погрижиха за унищожаването им, или отнесоха тези издания на по-незабележими места, а именно при членове на семейството, приятели или надеждни познати.

Така например Георг Бух успява да спаси някои части от личната си библиотека, както и организационната библиотека на местната Социалистическа работническа младеж, докато останалите документи са конфискувани по време на две полицейски акции. Библиотеката на малкия местен клон на Свободния работнически съюз на Германия - анархосиндикалисти във Висбаден е била скрита на тавана на една къща на улица "Райнщрасе". Освен това, след разпускането на визбаденския клон на Райхсбанер Шварц-Рот-Голд, Георг Фелер не само успява да запази знамето му на сигурно място при сестра си в Ширщайнерщрасе, но и да спаси няколко подвързани тома на "Илюстрован Райхсбанер-Цайтунг".

По съвсем различен начин собственикът на заемната библиотека "Шварц" на Блайхщрасе 18 спасява немалка част от книжния си фонд от конфискация и унищожение, като го продава своевременно на надеждни редовни клиенти.

Фондовете на тогавашната библиотека на щата Насау са били обект на специална забрана за книги и потребители за литература, която е била нежелана и включена в списъка на нацисткия режим. От друга страна, нацистката литература трябваше да бъде системно допълвана там. Същото трябва да се е случило и с фондовете на заемните библиотеки, поддържани от Volksbildungsverein Wiesbaden до края на лятото на 1934 г., както и с читалнята му в бившето училище "Ели Хойс" до разпускането на сдружението в началото на 1936 г., въпреки че няма надеждна информация за това.

Градският архив на Висбаден съхранява малка част от книгите, оцелели по време на преследването, в различни скривалища, както и малка колекция от материали с препратки.

Bembenek, Lothar/Ulrich, Axel: Съпротива и преследване във Висбаден 1933-1945 г. Документация. Изд.: Magistrat der Landeshauptstadt Wiesbaden - Stadtarchiv, Gießen 1990.

Ulrich, Axel: Konrad Arndt. Един визбаденски синдикалист и социалдемократ в борбата срещу фашизма. С принос от Хайо Рюбсам за историята на Стария профсъюзен център във Висбаден. Под редакцията на: IG Metall Verwaltungsstelle Wiesbaden-Limburg и Verein Volkshaus J.P., Wiesbaden 2001.

Brunn-Steiner, Ursula: The Wiesbaden People's Education Association (Сдружение за народно образование във Висбаден). Bibliothekarische Bildungsarbeit im Kaiserreich und in der Weimarer Republik, Wiesbaden 1997 (Schriften des Stadtarchivs Wiesbaden 6).

Walberer, Ulrich (ed.): 10 May 1933: Book burning in Germany and the consequences (10 май 1933 г.: Изгарянето на книги в Германия и последиците), Frankfurt am Main 1983.