Ендър, Карл

Началник на полицията

Роден: 18 май 1921 г. в Ращат

умира: 15.07.1995 г. във Висбаден

След като отбива трудовата си служба през 1939 г., Ендер започва основно обучение като полицейски констебъл във Фюрстенфелдбрук. По-късно е преместен във Ваймар, Дрезден и Берлин, а през 1941 г. е преместен в Бремен. След избухването на Втората световна война на няколко пъти е командирован от полицейския участък, за да служи на фронта, и за кратко е пленен от руснаците. От май 1945 г., след като междувременно е освободен от военното правителство, той се връща на работа в полицията в Бремен - първоначално като помощник-полицай, а по-късно като заместник-областен управител.

През 1949-52 г. Ендер учи право, а между 1953 и 1956 г. преподава в държавното полицейско училище. След като полага първия си държавен изпит по право през декември 1953 г., той първоначално работи като полицейски инспектор и служител в Градското и полицейското управление на Бремен, а след втория си юридически стаж - като служител в управлението на полицията в Окръжния съд на Бремен. През 1957 г. завършва докторантурата си с дисертация на тема "Суверенни и частноправни действия на полицията при искане на помощ от неучастващо трето лице при спешни случаи". Скоро след това полага втори държавен изпит по право и през юли 1958 г. е назначен за заместник-началник на отдел "Криминално разследване" в Бремен.

През 1963 г. е избран за началник на полицията във Висбаден и попада в полезрението на обществеността, особено по време на студентските протести в края на 60-те и началото на 70-те години. След това той въвежда и длъжността "полицейски комисар за чужденците", която и до днес играе важна роля в процеса на интеграция в полицията. Пенсионира се през 1985 г.

Ендер става известна фигура в обществения живот и се характеризира с гражданската си ангажираност. В периода 1972-94 г. той е председател на полицейския спортен клуб Grün-Weiß Wiesbaden, а през януари 1977 г. основава сдружението "Bürger und Polizei e.V." (Граждани и полиция), което оформя отношенията между обществото и полицията като диалог и продължава да го прави и днес.