Redlhammer, Johann (Hans) Heinrich Theodor

Роден на: 30.09.1891 г. в Gablonz an der Neiße (Судетска област)

умира: 16.04.1980 г. в Хофхайм ам Таунус

Редлхамер, син на стъкларски индустриалец, посещава дипломатическата академия във Виена и първоначално работи за австро-унгарската монархия в дипломатическата служба. След началото на Първата световна война той е императорски и кралски консул в Рурската област със седалище в Дортмунд.

След разпадането на Дунавската монархия успява да се прехвърли на дипломатическа служба в Германския райх и да направи кариера там. Изучава немско административно право в Мюнстер. През 1923 г. Редлхамер е назначен в най-близкото обкръжение на външния министър на Райха Густав Щреземан (DVP) и участва в конференцията в Локарно през 1925 г. като генерален секретар на германската делегация. След назначаването му за водещ съветник в легацията той участва и в конференциите за репарации в Хага през 1929 г. и 1930 г. Редлхамер се пенсионира като дипломат през 1933 г. и оттогава работи в частния сектор.

През последните години на войната ръководи текстилна фабрика във Варнсдорф в Судетската област. На първото заседание на градския съвет през 1946 г. парламентарната група на ХДС във Висбаден го избира за свой председател, а на 25 юли градският съвет след това го избира за първия свободно избран кмет на Висбаден след Втората световна война (1946-53 г.) с 57 от 59 гласа.

По време на неговия мандат във Висбаден се преместват множество компании като Berlinische Leben, администрацията на Didier-Werke или Deutsche Pfandbriefanstalt, няколко издателства, както и Федералната статистическа служба и Федералната служба за криминална полиция. Заедно с бившия министър-председател на Хесен Карл Гайлер Редлхамер основава Френско-германското дружество във Висбаден и е назначен в управителния съвет на Френско-германската културна фондация. След мандата си като кмет той е председател на Дружеството "Густав Щреземан". До 1957 г. е председател на ХДС във Висбаден.

Периодът на управление на Редлхамер понякога не е щастлив. През декември 1951 г. районният съд във Висбаден го осъжда на три месеца затвор за умишлено представяне на неверни данни във въпросник за реституция относно времето, когато е бил дипломат. В резултат на това той е отстранен от длъжност. По-късно, на 23 април 1953 г., е оправдан на втора инстанция от Окръжния съд в Лимбург.

Въпреки това доверието в общинския съвет е нарушено. Поради това на 21 май 1953 г. той го освобождава от поста кмет с необходимото мнозинство от две трети с гласовете на СДПГ, ФДП и партията БХЕ. Собствената му парламентарна група се въздържа от гласуване, като същевременно признава заслугите на Редлхамер за възстановяването на града. През 1967 г. той е удостоен с Федералния кръст за заслуги I степен.