Планирането на жилищните квартали по време на Германската империя се различава по характер от това на Ваймарската република. Кварталите, създадени по време на Империята, вдъхват духа на класовото общество с неговата силно развита потребност от визуално разпознаваемо социално разграничение: зад богато украсените фасади на предните сгради, където живеят висшите класи, значително по-неукрасените задни сгради крият тесните и безпросветни апартаменти на пролетариата. Градоустроителите са разработили точни мерки за разстоянията между предните и задните сгради, за височината на етажите и задните дворове, които отговарят на необходимостта от социално разграничаване на обитателите на предните сгради. Духът на вилхелминовското класово общество е отразен и в различните входове - сложно проектирани за предните сгради, тесни и ниски за задните сгради.

Жилищното строителство през 20-те години на ХХ век е напълно различно. След Първата световна война не само във Висбаден има голям недостиг на жилища на достъпни цени. Недостигът на жилища се изостря и от присъстващите до 1930 г. окупационни сили, за чиито членове са необходими допълнителни, подходящи жилища, след като съществуващите вече са били конфискувани в голям мащаб. За да се посрещне недостигът на жилища, от 1920/21 г. под ръководството на общинското строително управление са построени многобройните така наречени френски къщи. За подофицерите например са построени къщите на Кларенталерщрасе 7-17 във Вестенд, а за офицерите в Дихтервиртел - престижните ъглови къщи на Клопщокщрасе 14/Виландщрасе 16 (1920 г.) и Клопщокщрасе 3/Шенкендорфщрасе 8 (1922 г.), като последната е проектирана от Фридрих Верц.

От друга страна, за да се облекчи недостигът на жилища за останалата част от населението, са реализирани големи проекти за социални жилища. Построени са обширни блокове с жилища под наем във Вестенд, Рейнгаувиртел и Валдщрасе, както и по-скромни в Дихтервиртел. Общинските мерки за жилищно строителство във Вестенд включват къщите на улица Кларенталер Щрасе 19-23 (1922/23 г.), затварянето на квартала между Екернфьордестрасе и Вестервалдщрасе (1925/26 г.) и застрояването на затворения периметър между улиците Кларенталер Щрасе, Блументалщрасе, Мантеуфелщрасе и Елзасерщрасе (от 1928 г.). Сериозната промяна в жилищното строителство може да се наблюдава особено на Elsässer Platz: На североизток от площада се виждат тесните сгради от имперската епоха, а на югозапад - просторните сгради на Ваймарската република, които обещават светлина, въздух и слънце.

Задните сгради често са заменени с просторни тревни площи, които могат да се използват от всички жители. Фасадите не прокламират социалния статус на обитателите, а подчертават социалното им равенство в еднаквостта на дизайна им.

Жилищни блокове са построени и от двете страни на Loreleiring в Rheingauviertel, включително тесният правоъгълен блок между Loreleiring и Marcobrunner, Oestricher и Kiedricher Straße (от 1926 г.) на североизток и сградите на Kauber и Oestricher Straße на югозапад в прости, строги форми от Heinrich и Rudolf Dörr (1930-32 г.). В Dichterviertel се застрояват предимно съществуващи пролуки, като например горната част на Klopstockstraße с къщи 25b-29 и Hebbelstraße 7 (1926/27). Кварталът между Виландщрасе, Клопщокщрасе и Рюкертщрасе е завършен с къщите на Айхендорфщрасе 1-7 и Рюкертщрасе 5 (1926 г.). През 1928/29 г. на североизток от Валдщрасе между Баумщрасе и Йегерщрасе е построен жилищният квартал "Хинтер ден Бьоген".

Сградите, построени през 20-те години на ХХ в., преобладаващо следват традиционалистки, историзиращ архитектурен стил, който предава прехода от сградите с апартаменти от имперската епоха към социалните жилища след Първата световна война. Декоративната орнаментика на фасадите на сградите, напр. в подпорите, рамките на вратите и прозорците, като цяло е изключително сдържана. В допълнение към отзвука на ар нуво могат да се открият и експресионистични мотиви. Модерният функционализъм не играе никаква роля в социалните жилища във Висбаден.