Берхан, Гюнтер

Рисувач, публицист, борец от съпротивата

Роден: 11.07.1910 г. в Берлин

умира: 12.03.1982 г. във Висбаден

От 1925 г. Берхан учи в местното училище за занаяти и изкуства, а от 1928 до 1930 г. - в Академията за изящни изкуства в Берлин. След като вече се е прочул като основател и ръководител на социалистическото студентско сдружение във Висбаден, той скоро започва да работи за сатиричното списание "Ротер Пфефер", като междувременно се присъединява към КПД.

През 1932 г. се премества при майка си и доведения си баща, професор Федерико Граеф, който работи като главен топограф за аржентинското правителство. През 1933/34 г. Берхан участва в експедиция за добив на нефт за местното министерство на земеделието и работи като чертожник за определено либералния вестник "Argentinisches Tageblatt".

През 1934 г. Берхан се премества първо в Швеция, а след това в Париж, за да работи временно като политически карикатурист, например за седмичния вестник "Der Gegenangriff", издаван от Централния комитет на КПД. Това довежда до сътрудничество с бившия депутат от КПД в Райхстага за избирателен район 19 Хесен-Насау и специалист по антифашистка пропаганда Вили Мюнценберг, който също като него ще скъса с комунизма от сталински тип няколко години по-късно. През 1935 г. Берхан участва в антифашистка изложба в Париж, след което отново пътува до Аржентина през Великобритания и Швеция. Там той участва в картографска експедиция, този път по поръчка на Министерството на отбраната.

След това е ангажиран като преподавател по геоложка графика от Министерството на земеделието на Втората испанска република по инициатива на испанското посолство. От началото на 1937 г. участва в републиканската армия срещу фашисткия преврат на Франко в Испания. Преподава топография във военната академия и участва в сраженията пред Мадрид и Кордоба, както и на фронта Ебро като отговорен за това щабен офицер. Терорът на сталинистите срещу другите леви сили, който той преживява от първа ръка по време на Испанската гражданска война, превръща Берхан изцяло в антикомунист, въпреки че той твърдо се придържа към своята категорично социалистическа основна позиция.

След като прекарва почти четвърт година в болница в Барселона от средата на септември 1938 г., той се завръща в Швеция през февруари 1939 г. През лятото на 1940 г. отново пътува до Аржентина през СССР, Япония и Чили, където отново работи за "Argentinisches Tageblatt". След като през 1941 г. е експулсиран от Германския райх, през 1944 г. заминава за Уругвай поради преследванията, които започват и в Аржентина след установяването на фашистка военна диктатура. Оттам Б. се завръща в родния си Хесен едва през 1950 г.

Работи за Hessischer Rundfunk и Norddeutscher Rundfunk и пише статии за различни периодични издания и пресслужби. Работата му като рекламен консултант на СДПГ по това време е само временна, както и членството му в партията. През втората половина на 60-те години на ХХ век неортодоксалният марксист, който е повлиян не на последно място от проф. д-р Карл Аугуст Витфогел, оказва влияние върху някои по-млади активисти на сравнително малката местна извънпарламентарна опозиция (APO) около визбаденския клуб "Волтер".

През 1970 г. Клубът за фолклор, политика и информация на POP представя изложба на сатиричните рисунки на Берхан. На събитие, организирано от общинския младежки център PUB по повод на т.нар. пражка пролет в началото на 1977 г., се установява журналистическото му сътрудничество с бившия активист на АПО д-р Руди Дучке. Посмъртно е публикувана книгата му "Aufrecht gehen. Фрагментарна автобиография", както и дневниците му, редактирани от вдовицата му Гретхен Дучке под заглавие "Jeder hat sein Leben ganz zu leben".

Bembenek, Lothar/Ulrich, Axel: Съпротива и преследване във Висбаден 1933-1945 г. Документация. Изд.: Magistrat der Landeshauptstadt Wiesbaden - Stadtarchiv, Gießen 1990.