Законът за пощенската система на Германския райх от 28 октомври 1871 г. гласи: "Забранява се транспортирането на 1) всички запечатани, зашити или по друг начин затворени писма, 2) всички вестници с политическо съдържание, които излизат повече от веднъж седмично, от места с пощенска служба до други места с пощенска служба в Германия или в чужбина по начин, различен от пощенския, срещу заплащане." Така установеният пощенски монопол не обхващаше местния пощенски трафик.

Тази законова вратичка довежда до създаването на частни институции в много по-големи германски градове, които поемат превоза на писма, печатни издания и колети в рамките на съответния град на по-изгодна цена от тази на Райхпощата. Едва със закона от 28 октомври 1899 г. пощенският монопол е разширен до вътрешноградската зона, считано от 31 март 1900 г., като по този начин градските пощенски служби са премахнати; Райхспостът обикновено поема съответния персонал и също така въвежда намалена местна пощенска ставка за някои видове поща.

Във Висбаден Александър Лудвиг основава "Transport-Anstalt" за "местни превози", която започва да функционира през септември 1886 г., а от 1887 г. се търгува като "Privat-Post", което е потвърдено с решение на Върховния съд от 14 ноември 1887 г., според което името "Post" може да се използва и от такива частни институции.

По време на своето съществуване частната градска поща във Висбаден издава над 100 различни марки, марки за колети и квитанции; на последната емисия от 1898 г. е изобразен паметникът на кайзер Фридрих. След въвеждането на съответните пощенски марки през 1852 г. във Висбаден се използват марките на пощенската служба на Турн унд Таксис (заедно с тези на гулденската валута на южния му район); след анексирането на Насау за кратко време е издадена отделна емисия с орела на пруския герб за пощенските райони, придобити от Турн унд Таксис, които са били завзети на 1 юли 1867 г. срещу обезщетение от три милиона талера. Още на 1 януари 1868 г. обаче Прусия се отказва от пощенските си правила в полза на Северногерманската конфедерация; марките на Северногерманския пощенски район вече се използват и за франкиране във Висбаден, докато не са заменени от първата емисия марки на Германската империя на 1 януари 1872 г.

На 6 януари 1890 г. Алберт Калейс, който преди това е бил пощальон в заведението, поема частната градска поща на Висбаден и я управлява като "частен пощенски началник" до принудителното ѝ закриване на 31 март 1900 г. Още през 1890 г. в града са разположени 34 частни пощенски кутии, които се изпразват три пъти дневно (Райхспростът разполага с 66 пощенски кутии). Пощата се разнасяла от собствени пощальони на компанията.