Мемориал на загиналите от фузилерския полк фон Герсдорф (Куршум № 80) и неговите военни части, построен през 1930 г.

Историята на фузилерския полк до 1919 г.

През 1821 г. хесенският курфюрст Вилхелм II създава от два предшестващи полка "Leib-Garde-Regiment". С присъединяването на Курфюрство Хесен към Прусия през 1866 г. полкът е прехвърлен към пруската армия. На 5 ноември 1867 г. от различни пруски пехотни роти и войници от "Лейб-Гардейския полк" на Курфюрство Хесен е сформиран "Фузилиерски полк № 80". Фузилерите са вид войска, състояща се от леко въоръжени и поради това мобилни пехотинци.

До Първата световна война полкът участва във Френско-пруската война (1870/71 г.), а доброволци от полка участват в потушаването на въстания в германските колониални територии в Китай (т.нар. Боксерско въстание от 1899-1901 г.) и в бившата колония на Германия Югозападна Африка, сега Намибия (въстанието на хереро и нама от 1904-1908 г.). В памет на командващия генерал на XI армейски корпус Херман фон Герсдорф (1809-1870), който умира през 1870 г., полкът получава прозвището си през 1889 г. Със заповед на кабинета през 1901 г. подразделението е окончателно преименувано на "Фюзилиерски полк "фон Герсдорф" (Kurhessisches Nr. 80)".

Щабът и първият батальон на полка са дислоцирани във Висбаден от 1866 до 1914 г. До Първата световна война други части на полка имат временни гарнизони в Бибрих, Диц, Вайлбург, Ханау, Хомбург в.д.Х., Фулда, Марбург, Майнц и Форт Билер.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) частите на полка се сражават както на Западния, така и на Източния фронт. Наред с други места, полк № 80 е разположен във Франция, Белгия, Русия и Полша. След сключването на примирието на 11 ноември 1918 г. остатъците от полка се връщат в Германия. Полкът е демобилизиран и разформирован на 6 март 1919 г.

История на мемориала

Скоро след края на Първата световна война ветераните от полк № 80 провеждат кампания в памет на загиналите си другари. Още през 1920 г. в Берлин е създадено "Сдружение на бившите офицери и медицински служители на фузилерския полк в. Герсдорф". През 1921 г. в Хомбург в.д.Х. се провежда първата "полкова среща", на която е основано "Сдружение на бившите осемдесетници". Пет години по-късно сдружението се превръща в "80er Denkmalvereinigung", което започва да събира пари и подкрепа за издигането на "паметник" на сдружението във Висбаден, бившето основно място на гарнизона.

До 1929 г. за загиналите от полка са открити паметни плочи и мемориал в Касел, в Хомбург (Homburg v.d.H.). Още през 1928 г. са осигурени и необходимите средства за друг мемориал във Висбаден. Тъй като обаче градът е под съюзническа окупация, паметникът първоначално не може да бъде издигнат. Едва когато британците се изтеглят от Висбаден през 1930 г., пътят за издигането на "почетния мемориал" е свободен.

Основният камък е положен на 13 юли 1930 г. Реализиран е проект на архитекта Едмънд Фабри (1892-1939 г.) и скулптора Арнолд Хенслер (1891-1935 г.). Град Висбаден не само допринася за построяването на "паметника", като предоставя безвъзмездно престижен терен за строеж на Нероберг, но има и финансов принос.

С тридневно празненство от 4 до 6 октомври 1930 г. мемориалът най-накрая е открит след кратък период на изграждане. Военният парад на Таунусщрасе, концертът, "другарските вечери" и церемонията по поднасяне на венци привличат не само държавни и общински представители, но и широка публика.

Инсцениране на "героично възпоменание" по времето на националсоциализма и продължаване на традицията на ветераните след 1945 г.

Когато националсоциалистите идват на власт, в културата на паметта в Германия настъпва дълбока промяна. През 1934 г. въведеният във Ваймарската република Национален ден на траур, посветен на жертвите от Първата световна война, е преименуван на т.нар. ден на паметта на героите. Възпоменанието на загиналите е превърнато в поклонение на героите в съответствие с нацистката идеология, при което НСДАП и Вермахтът символично демонстрират своята връзка. Това националистическо преориентиране на честването на Втората световна война се отразява и във Висбаден през следващите години.

Така например през 1938 г. асоциацията на ветераните от бившия полк организира във Висбаден голямо "полково събиране". Вермахтът, който присъства в града още от ремилитаризацията на Рейнската област през 1936 г. с новосформирания 87-и пехотен полк, осигурява военна обстановка за тържествата. На 1 януари 1939 г. III батальон на пехотен полк 87 във Висбаден официално поема традициите на фузилерийски полк № 80.

Дори след Втората световна война ветерани от първоначалния фузилерен полк и бивши членове на пехотен полк 87 продължават традицията на ветераните. "Полковите събирания" се провеждат около деня на основаването на полка до 90-те години на ХХ век. В долината Неро друг мемориален камък напомня за загиналите от пехотен полк 87 през Втората световна война.

Проектиране и изграждане на "Паметник на загиналите от пехотен полк фон Герсдорф (Куршум № 80) и неговите военни части"

Военният мемориал е създаден от архитекта и художника Едмунд Фабри съвместно със скулптора Арнолд Хенслер. Хенслер, роден във Висбаден през 1891 г., и Фабри, роден в Нордерни през 1892 г., вероятно са се запознали на висбаденската художествена сцена по време на студентските си години. Фабри се премества във Висбаден със семейството си около 1900 г., където първоначално работи като живописец и график, а след това създава архитектурна практика. Една от първите си поръчки реализира заедно с Арнолд Хенслер. И двамата са основатели на Дармщатския сецесион, участват активно в Nassauischer Kunstverein и Фабри построява къща и ателие за двойката художници Хенслер във Висбаден-Аукам. Двамата художници оставят своя отпечатък върху градския пейзаж на Висбаден, наред с другото, с дизайна на площадката Райзингер. През 1933 г. Хенслер е назначен за професор по скулптурен дизайн в "Handwerker- und Kunstgewerbeschule - Trierer Werkschule für christliche Kunst". Едмунд Фабрис оставя своя отпечатък върху градския пейзаж на Висбаден с проектите си за Herbert-Anlagen и Opelbad, които са реализирани през 1933-1934 г. и 1937 г. След ноемврийските погроми през 1938 г. Фабрис е принуден да закрие архитектурната си практика като т.нар. полуевреин. Той умира във Висбаден през 1939 г.

До 1930 г. Арнолд Хенслер вече е проектирал няколко мемориала за Първата световна война, включително този в гробището в Доцхайм. Някои от мемориалите са създадени в сътрудничество с архитект Фабри и печелят конкурси за дизайн. Благодарение на успешната им работа Хенслер и Фабри са наети от 80er Denkmalvereinigung да проектират мемориал, който да напомня за загиналите полкови другари и да разказва за войната. Военният мемориал на Нероберг се отказва от митологичните изображения и проявява необичаен за Хенслер реализъм. Ансамбълът се състои от голям порфирен блок, напомнящ саркофаг, и 8 паметни камъка. Годините 1914 Ⅰ 1915 Ⅰ 1916 Ⅰ 1917 Ⅰ 1918 са изобразени в основата на големия блок от двете дълги страни. На едната дълга страна Хенслер изобразява маршируващи войници с пушки на раменете. На противоположната страна са изобразени двама паднали войници зад изправен кръст и надпис "15680 KAMERADEN KEHRTEN NICHT ZURÜCK". На тесните страни са изобразени Железният кръст, а срещу него - посвещението "DEN TOTEN HELDEN [VFI] FÜSILIER-REGIMENT VON GERSDORFF (KURHESS) No. 80 UND SEINE KRIEGSTRUPPENTEILE".

Целият комплекс, проектиран от Едмунд Фабри, се състои от тераса с големия порфирен блок и стълбище, покрай които отляво и отдясно са поставени осемте паметни камъка за военните формирования. Ансамбълът е заобиколен от дъбови дървета. Дъбовите листа са използвани като национален символ и се използват и днес като почетен знак. На всеки мемориален камък са посочени битките, в които са се сражавали формированията, и броят на загиналите.

От горе вляво до долу вдясно:

Фюзилиерски полк фон Герсдорф (Куршески) № 80
Bertix, Neufchateau, Meuse, Marne, Reims, Roye, Verdin, Chemin des Dames, Somme, Aisne, Champagne, Postawy, Avre, Flanders
Паднали:
69 офицери
264 сержанти
2377 кадрови войници

Резервен пехотен полк № 80
Ньофшато, Мьоза, Марна, Шампан, Вердюн, Есен, Шампан, Камбре, Голямата битка за Франция, Кроазил
Паднали:
81 офицери
303 сержанти
2538 редници

Пехотен полк № 353
Ивангород, Бзура-Равка, Ковно, Немен, Вилна, Дюнабург, Голямата битка за Франция, Марна
Паднали:
45 офицери
123 подофицери
1191 редници

Пехотен полк № 365
Рениевил, Пристервалд, Сома, Фландрия, Артоа, Балтийските острови, Лотарингия
Паднали:
11 офицери
58 подофицери
413 редници

Пехотен полк № 186
Ла Базе, Шампан, Сома, Айн, Арас, Вердюн, Кеммел, Фландрия
Паднали:
66 офицери
198 подофицери
1513 кадрови войници

Резервен пехотен полк № 253
Мазура, Нимен, Ковно, Вилнюс, Дуна, Румъния, Голямата битка за Франция, Соасон
Паднали:
41 офицери
182 подофицери
2005 войници

Резервен пехотен полк № 223
Лилие, Пабианице, Лодз, Чирак, Зидачов, Трънопой, Залоше, Вердюн, Арментиере
Паднали:
65 офицери
325 подофицери
3426 кадрови войници

Пехотен полк № 80 на Ландвера
Nancy-Epinal, Tete de Behouille, Col du Bonhomme, Malfille, Bois de la Garde, Sennones, Ban de Sapt, Bernhardstein, Violu
Паднали:
11 офицери
40 подофицери
335 мъже