Раф, Йозеф Йоахим

Композитор

роден: 27.05.1822 г. в Лахен на Цюрихското езеро

умира: 24.06.1882 г. във Франкфурт на Майн

През 1834-40 г. Раф посещава гимназии в Ротенбург и Швиц. Тъй като не разполага с финансови средства за обучение, става учител и започва да се учи да свири на орган, цигулка и пиано и да композира самостоятелно. Първите му композиции са отпечатани по препоръка на Феликс Менделсон-Бартолди. През 1844 г. се отказва от работата си и се премества в Цюрих, където се препитава с даване на уроци. На един концерт в Базел през 1845 г. се запознава с Франц Лист, който го взема на работа и го довежда във Ваймар като асистент през 1850 г., където е изпълнена операта на Раф "König Alfred".

През 1856 г. се премества във Висбаден. Годеницата му Дорис Генаст (1827-1912), дъщеря на ваймарския театрален директор Едуард Генаст, е актриса там от 1853 г. Двамата се женят през 1859 г. Раф развива изключително активна творческа дейност във Висбаден. В периода 1871-76 г. са публикувани над 45 произведения, което го прави един от най-често изпълняваните композитори през 70-те години на XIX век. Единадесетте му симфонии са предимно програмна музика в духа на новата немска школа около Лист ("Im Walde", "Zur Herbstzeit"). По-късно Раф се отдалечава от модела на Лист и се ориентира повече към Менделсон-Бартолди.

Премиерата на клавирния му концерт е през 1873 г. във Висбаден със солист Ханс фон Бюлов. Раф работи като преподавател по пиано, пеене и хармония, а сред учениците му са Аугуст и Мария Вилхелмй. Раф поддържа кореспонденция с Рихард Вагнер. Когато Вагнер живее в Бибрих през 1862 г., те се срещат често, за което Вагнер пише критично в "Mein Leben". По препоръка на Раф през 1874 г. Луи Люстнер е назначен за директор на Куркапела. През 1877 г. Раф става директор на новооснованата Консерватория на д-р Хох във Франкфурт на Майн, която придобива международна репутация благодарение на своята организация и назначаването на отлични музиканти.

През февруари 1884 г. Wiesbadener Cäcilienverein изпълнява последното произведение на Раф - ораторията "Welt-Ende - Gericht - Neue Welt". След 1900 г. произведенията на Раф са смятани за епигонни и изпадат в забвение, но наскоро са преоткрити за записи на CD.