Преминаване към съдържанието
Енциклопедия на града

Шурихт, Карл

Шурихт, Карл

Диригент

роден: 03.07.1880 г. в Данциг

умира: 07.01.1967 г. в Corseaux-sur-Vevey (Швейцария)


Бюст на Карл Шурихт, около 1980 г.
Бюст на Карл Шурихт, около 1980 г.

Синът на майстор-органостроител и ораториална певица се премести през 1893 г. във Висбаден заедно с майка си, която рано овдовя. Там посещава Кралската реалгимназия и получава първите си уроци по дирижиране при Франц Манстаедт.

По време на следването си в Музикалната академия в Берлин той работи като акомпаниатор в Държавния театър в Майнц. Поради здравословни проблеми Шурихт прави пауза от няколко години, преди да приеме през 1906 г. поста на диригент във Филхармонията в Дортмунд. Последваха назначения в Цвикау, Бад Кройцнах и Франкфурт на Майн. През 1912 г. е назначен за градски музикален директор във Висбаден. През 1922 г. е назначен за главен музикален директор и заема тази длъжност до 1944 г. Той ръководи курортния оркестър, а от 1913 до 1937 г., с прекъсвания, и музикалното дружество „Цецилиенверин“. Благодарение на неговата дейност надрегионалното излъчване на Висбаден като музикален град нараства. От 1933 г. гостува като диригент във Виена, Берлин и Щутгарт. През 1935 г. той дирижира радиооркестъра на Щутгарт в празничен концерт на 13-та SS-стандарта по повод рождения ден на рейхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Шурихт дирижира също така концерти в полза на „Kraft durch Freude“ и на „Winterhilfswerk“.

През септември 1933 г. Карл Шурихт се раздели с третата си съпруга, преследвана като еврейка, която впоследствие замина в изгнание. Тъй като от гледна точка на нацистките власти раздялата не беше напълно финализирана, през 1935 г. Шурихт не беше ангажиран за празничния концерт във Висбаден в чест на Адолф Хитлер. През лятото на 1944 г. той е включен в така наречения „Списък на надарените от Бога“ на Министерството на пропагандата на Райха. В края на годината диригентът емигрира в Швейцария.

Акцентът в неговите интерпретации беше върху симфониите на Брукнер и Малер („Симфонията на хилядата“ от 1913 г., „Седмицата на Густав Малер“ през 1920 и 1921 г.). Освен това той запозна Висбаден с „Гурре-песните“ на Арнолд Шьонберг и „Меса на живота“ на Фредерик Делиус. При изпълненията на произведенията на Бетовен, Бах, Хендел, Хайдн, Брамс или Шуман той впечатляваше със своята „склонност към силно духовно преживяване в интерпретацията“. Шурихт беше търсен като гост-диригент в Европа и отвъд океана. Той изнасяше концерти за организацията „Kraft durch Freude“ и в окупираните територии.

След 1945 г. той работи предимно в Радио-симфоничния оркестър на Южногерманското радио в Щутгарт. През 1953 г. е обявен за почетен гражданин на град Висбаден. През 1973 г. улицата, на която е живял, е кръстена на него. В Куровото здание във Висбаден салонът „Карл Шурихт“ и паметникът пред зала „Кристиан Цайс“ напомнят за диригента. 

Урната му е погребана в Северното гробище. През 2011 г. му е предоставено почетно гробище във Висбаден.

Поради професионални причини Карл Шурихт е бил член на Райхската музикална камара. Чрез концерт по повод рождения ден на Хайнрих Химлер в Щутгарт той е подкрепил непряко нацисткия режим и, между другото, благодарение на това участие е получил материални облаги. В същото време Шурихт подкрепяше финансово своята еврейска (бивша) съпруга и по този начин оказваше реална помощ на лица, които са били заплашвани, увреждани или преследвани от нацисткия режим. Поради брака си с еврейка Шурихт не е бил допуснат да дирижира празничния концерт в чест на Адолф Хитлер във „Курхаус“ във Висбаден през 1935 г. По тази причина Историческата експертна комисия за преразглеждане на транспортните площи, сградите и съоръженията в столицата на провинцията Висбаден, носещи имена на лица, създадена с решение на Общинския съвет от 2020 г., препоръча улица „Карл-Шурихт“ да бъде поставена в контекст. Магистратът се съобрази с препоръката с решение от 24 март 2026 г.

[Настоящият текст е създаден през 2012 г. от Волфганг Юнг за печатната версия на „Енциклопедия на град Висбаден“ и е допълнен през 2023 г. от д-р Катрин Лукат]

Литература

Schaal, Richard; Tappolet, Willy: Carl Schuricht. In: Musik in Geschichte und Gegenwart, 1949-1986, vol. 12, p. 328.

списък за наблюдение

Обяснения и бележки

Кредити за снимки