Честно казано: никой не е длъжен да говори. Всички ние по някакъв начин сме се научили да говорим – но преди това е имало: не, не мълчание. Допредисловни въпроси и отговори, образователна игра със звуци и жестове, която предполага слушане и в най-добрия случай води до успешно общуване. Но: най-често се говори много, казва се малко и почти не се слуша.

Ние, „art.ist.kollektiv“, слушаме и питаме: как и за какво се говори, какво се казва? Става ли казаното по-истинско чрез повторение? Или мнението на някого по-убедително чрез наблягане? Ние обаче си играем с езика и го превеждаме в звук, ритъм, мелодия, преминаваме от текста към музиката, от музиката към движението, от говоренето към играта. В най-добрия случай разбирателството се постига по игрален начин: в вавилонската бъркотия – съзвучно съжителство.