Инженер, председател на Управителния съвет на Wiesbadener Stadtwerke AG

Роден на: 25 август 1878 г. в Кирберг (на остров Таунус)
Умира на: 18 ноември 1949 г. във Висбаден

Кристиан Бюхер е племенник на уважавания лейпцигски икономист проф. Карл Бюхер (1847 – 1930) и по-голям брат на дългогодишния председател на борда на директорите на AEG Херман Бюхер (1882 – 1951). До 17-годишна възраст Кристиан Бюхер получава частни уроци от декана и пастор Арнолд Фогел от Кирберг, син на заслужилия историк от Насау Кристиан Даниел Фогел.

През 1899 г. Бюхер започва да учи инженерство в Рейнския техникум в Бинген, което завършва успешно през 1902 г. След това преминава едногодишно обучение в химическата лаборатория Fresenius. През 1902 г. постъпва на работа в администрацията на водоснабдителната компания на град Висбаден и скоро си спечелва репутацията на отличен експерт при разширяването на водоснабдителната компания Schierstein. Водоснабдяването Шерщайн е било от голямо значение за снабдяването на Висбаден с питейна вода, защото е било предвидимо, че водните запаси на Таунус-Тифстолен няма да бъдат достатъчни за снабдяването на големия град. Затова е било необходимо да се превърне водата от Рейн в чиста вода. Бюхер се е справил с тази задача с блестящ успех. С назначаването му за директор на водоснабдяването през 1922 г. започва вътрешното кариерно израстване на Бюхер.

През следващите години Кристиан Бюхер беше признат експерт в областта на комуналното стопанство в региона Рейн-Майн. Той имаше решаваща роля за основаването на Kraftwerke Mainz-Wiesbaden AG (KMW) за съвместно производство на електроенергия и газ. Преди това градските предприятия на Висбаден бяха преобразувани в акционерно дружество. През 1930 и 1931 г. Бюхер става директор, съответно генерален директор и на двете компании.

На 1 май 1937 г. Кристиан Бюхер влиза в НСДАП. Освен това е член на Националсоциалистическата народна благотворителна организация, на НС-Съюза на немската техника, на Райхския съюз за въздушна защита и на Райхския съюз на немските ловци. В периода от 1933 до 1939 г. Бюхер дарява няколкостотин райхсмарки на НС-Офферринг. НС-Офферринг е организация, организирана на ниво Гау, която служи за събиране на дарения и други пожертвувания за НСДАП. Членството в партията не е било задължително.

Поради недостиг на персонал, бюрото по труда във Висбаден разпределя на общинските служби принудителни работници, за да се осигури доставката на електроенергия и вода. Така през 1943 г. в общинските служби във Висбаден са работили принудително най-малко 35 военнопленници. Принудителните работници са били задължени да ремонтират повредени водопроводи, газопроводи и електропроводи. Освен военнопленниците, има данни за най-малко пет френски цивилни работници. В градските служби те са били наети като шофьори на автобуси, механици на моторни превозни средства и ключари.

Кратко след края на войната Бюхерс написва доклад за ситуацията в град Висбаден малко преди завладяването му от американските войски на 28 март 1945 г. Въз основа на този доклад е създаден разказ, който се опитва да постави Бюхерс в контекста на съпротивата и който заслужава още по-подробно историческо проучване.

В доклада директорът на водоснабдителните предприятия описва действията си срещу разпореденото от кмета от НСДАП Феликс Пиекарски унищожаване на водопроводните и електропроводите, както и закриването на водоснабдителното предприятие.

Заедно с по-късния директор на градските служби Карл Стемпелман, Бюхер, според собственото му описание, на 27 март 1945 г. се свързва с командира на Вермахта във Висбаден полковник Вилхелм Циренберг и постига забрана на унищожаването на водоснабдителните, газовите и електроснабдителните съоръжения. С тази забрана се целило да се предотвратят актове на саботаж и опити за унищожаване и да се постигне предаване на града на американската армия без бой.

Тъй като командирът на военната база във Висбаден е имал командна власт, Бюхер е действал в съгласие с последното германско ръководство на града. Няма доказателства за действие на съпротива в тесния смисъл на думата, особено след като нацисткото ръководство вече е предало управлението на града на Вермахта. Актовете на саботаж, посочени в доклада, не могат да бъдат доказани.

Кристиан Бюхер ръководи възстановяването на разрушените съоръжения на комуналните услуги и преследва планове за изграждане на язовири за добив на питейна вода в горната част на Рейнгау. На 31 март 1948 г. той се пенсионира след 45 години служба.

Кристиан Бюхер умира на 18 ноември 1949 г. във Висбаден и е погребан в Южния гробищен парк на Висбаден. Залата за събития на ESWE в Weidenbornstraße е кръстена на него през 1990 г.

Поради изразяването на националсоциалистическа идеология в реч пред персонала на водоснабдителните предприятия, членството си в различни нацистки организации, общата си отговорност като председател на управителния съвет на Wiesbadener Stadtwerke AG за използването на военнопленници и свързаното с това участие в умишленото нанасяне на вреди на други лица между 1933 и 1945 г., историческата експертна комисия, свикана с решение на общинския съвет през 2020 г., препоръча преразглеждане на имената на транспортни площи, сгради и съоръжения на столицата на провинцията Висбаден. Местният съвет на Ширщайн се съобрази с препоръката на заседанието си на 13.03.2024 г. и преименува Christian-Bücher-Straße на Hafenstraße.

[Настоящият текст е създаден от Клаус Коп за печатната версия на градския лексикон на Висбаден от 2017 г. и е преработен и допълнен от д-р Катрин Лукат през 2024 г.]