Инженер, председател на Управителния съвет на Wiesbadener Stadtwerke AG

Роден на: 25 август 1878 г. в Кирберг (на остров Таунус)
Умира на: 18 ноември 1949 г. във Висбаден

Кристиан Бюхер беше племенник на уважавания лейпцигски икономист проф. Карл Бюхер (1847 – 1930) и по-голям брат на дългогодишния председател на управителния съвет на AEG Херман Бюхер (1882 – 1951). До 17-годишната си възраст Кристиан Бюхер получава частни уроци от декана и свещеника от Кирберг Арнолд Фогел, син на заслужилия историк от Насау Кристиан Даниел Фогел.

През 1899 г. Бюхер започва инженерно образование в Рейнския техникум в Бинген, което завършва успешно през 1902 г. След това премина едногодишен стаж в химическата лаборатория „Фрезениус“. През 1902 г. постъпи на служба в администрацията на водоснабдителното предприятие на град Висбаден и скоро си спечели репутацията на изключителен експерт при разширяването на водоснабдителното предприятие „Ширщайн“. Водоснабдителната станция „Ширщайн“ беше от голямо значение за снабдяването на Висбаден с питейна вода, тъй като беше предвидимо, че водните запаси от дълбоките галерии в Таунус няма да бъдат достатъчни за нуждите на големия град. Затова се налагаше да се превърне водата от река Рейн в чиста вода. Бюхер се справи с задачата блестящо. С назначаването му за директор на водоснабдителната станция през 1922 г. започна вътрешнофирменото издигане на Бюхер.

През следващите години Кристиан Бюхер беше признат експерт в областта на комуналното стопанство в региона Рейн-Майн. Той имаше решаваща роля за основаването на „Kraftwerke Mainz-Wiesbaden AG“ (KMW) за съвместно производство на електроенергия и газ. Това беше предшествано от преобразуването на „Wiesbadener Städtische Werke“ в акционерно дружество. През 1930 и 1931 г. Бюхер стана съответно директор и генерален директор на двете дружества.

На 1 май 1937 г. Кристиан Бюхер се присъединява към НСДАП. Освен това той е член на Националсоциалистическата народна благотворителна организация, на Националсоциалистическия съюз на немските инженери, на Райхския съюз за противовъздушна отбрана и на Райхския съюз на немските ловци. В периода от 1933 до 1939 г. Бюхер дарява няколкостотин райхсмарки на „Нацисткия фонд за жертвите“ (NS-Opferring). „Нацисткият фонд за жертвите“ е организация, структурирана на гауско ниво, която служи за събиране на дарения и други финансови средства за НСДАП. Членството в партията не е било задължително.

Поради недостиг на персонал Бюрото по заетостта във Висбаден разпредели принудителна работна ръка към общинските служби, за да се гарантира снабдяването с електроенергия и вода. Така през 1943 г. в общинските служби на Висбаден са работели принудително най-малко 35 военнопленници. Принудителните работници трябваше, наред с другото, да ремонтират повредени водопроводи, газопроводи и електропроводи. Освен военнопленниците, има доказателства за наличието на поне пет френски цивилни работници. В общинските служби те бяха наети като шофьори на автобуси, автомобилни механици и слесари.

Към края на войната Бюхер състави доклад за ситуацията в град Висбаден малко преди превземането му от американските войски на 28 март 1945 г. Въз основа на този доклад възникна разказ, който се опитва да постави Бюхер в контекста на съпротивата и който заслужава още по-подробно историческо проучване.

В доклада директорът на водоснабдителните съоръжения описва усилията си срещу унищожаването на водопроводните и електропреносните мрежи, както и спирането на водоснабдителните съоръжения, разпоредени от кмета от НСДАП Феликс Пиекарски.

Заедно с бъдещия директор на общинските предприятия Карл Штемпелман, по собствените му думи, на 27 март 1945 г. Бюхер се свързва с командира на военния окръг във Висбаден, полковник Вилхелм Циренберг, и успява да постигне от него забрана за унищожаването на водоснабдителните, газовите и електроенергийните съоръжения. С тази забрана се предполага, че са били предотвратени саботажни действия и опити за унищожаване и е била постигната капитулация на града пред американската армия без сражения.

Тъй като командирът на военния район във Висбаден е разполагал с командната власт, Бюхер е действал в съгласие с последното германско ръководство на града. Няма доказателства за действие на съпротивата в тесния смисъл на думата, особено като се има предвид, че нацисткото ръководство вече беше предало управлението на града на Вермахта. Актовете на саботаж, посочени в доклада, не могат да бъдат доказани.

Кристиан Бюхер ръководеше възстановяването на разрушените съоръжения на комуналните услуги и разработваше планове за изграждане на язовири за добив на питейна вода в горната част на Рейнгау. На 31 март 1948 г. той се пенсионира след 45 години служба.

Кристиан Бюхер почина на 18 ноември 1949 г. във Висбаден и беше погребан в Южното гробище на Висбаден. Залата за събития на ESWE на улица „Вайденборнщрасе“ беше кръстена на него през 1990 г.

Поради изразяването на нацистка идеология в реч пред персонала на водоснабдителните предприятия, членството му в различни нацистки организации, цялостната си отговорност като председател на управителния съвет на „Wiesbadener Stadtwerke AG“ за използването на военнопленници и свързаното с това участие в умишленото нанасяне на вреда на други лица между 1933 и 1945 г., историческатаза преразглеждане на транспортните площи, сградите и съоръженията в столицата на провинцията Висбаден, носещи имена на лица, препоръча преименуването на улица „Кристиан-Бюхер“. Местният съвет на Ширщайн се съобрази с препоръката на заседанието си от 13 март 2024 г. и преименува улица „Кристиан-Бюхер“ на „Хафенщрасе“. Преименуването беше приведено в действие с решение на магистрата от 5 май 2026 г.

[Настоящият текст е съставен от Клаус Коп за печатната версия на „Енциклопедия на град Висбаден“ от 2017 г. и е преработен и допълнен през 2024 г. от д-р Катрин Лукат]