Херберт, Адам

Фармацевт, патрон

Роден: 14.07.1887 г. в Грос-Герау

умира: 02.09.1976 г. в Селтерс-Айзенбах

След като посещава общинското училище в родния си град Грос-Герау и гимназията в Дармщат, Херберт изучава фармакология в Мюнхен. Той оцелява след военна мисия, но получава тежко раняване. От 1915 г. Херберт работи като фармацевт във Валау. През 1918 г. той основава собствена лаборатория, а през 1927 г. премества предприятието си в Бирщат (Отваря се в нов раздел), който през 1928 г. е приобщен към Висбаден. Във Висбаден Херберт произвежда лекарство за нервната система, което скоро започва да разпространява и в няколко европейски държави, както и в Южна Америка. Предприятието процъфтяваше толкова добре, че през 1932 г. той основава филиал в Аржентина.

На 1 май 1933 г. Херберт се присъединява към НСДАП, а година по-късно – към Националсоциалистическата народна благотворителна организация. Освен това Херберт е член на НС-Алтхеренбунд, на Райхския съюз на германските ловци, на Райхския колониален съюз, на Сдружението за германството в чужбина и на Райхския съюз за противовъздушна отбрана. Адам Херберт напусна евангелистката църква през 1938 г. и оттогава нататък се определяше като „вярващ в Бога“ – т.е. използваше предпочитаната от националсоциалистите формула за религиозна идентификация. Самият Херберт обоснова напускането си от църквата след Втората световна война с данъчни причини.

Херберт подкрепяше нацисткия режим чрез финансови дарения. Известни са само даренията, които след войната бяха приписани на Херберт в рамките на процедурата по денацификация – главно дарения за „Зимната благотворителна организация“ на НСВ в размер на 78 937 RM. Към тях се добавя дарение в размер на 10 000 RM за НСДАП, което е било предназначено за закупуването на спортен самолет за гаулайтера Якоб Шпренгер. Той е направил и други парични дарения, между другото, за СС и други нацистки организации. Общо Херберт оцени тези суми на 5 000 до 6 000 RM.

Освен това през 1937 г. Адам Херберт дари на град Висбаден парк, който носеше неговото име до 2024 г. В продължение на парка „Райзингер“ пред централната жп гара, (Отваря се в нов раздел) на запустялата територия на бившата гара „Таунус“, през 1937 г. ландшафтният архитект Вилхелм Хирш (1887–1957) създава парк, наречен „Херберт“ (комплекс „Райзингер“ (Отваря се в нов раздел)).

За изграждането на парка Херберт дари общо 152 000 RM. Според неговите изявления паркът трябваше да бъде на разположение на работещото население на Висбаден като място за отдих. Освен това той трябваше да представлява атракция за курортните гости. Паркът „Херберт“, заедно с парка „Райзингер“, разположен в посока север-юг, образуваше пряка връзка между центъра на Висбаден и централната жп гара.

Тържественото откриване на парка през 1937 г. беше проведено от кмета на Висбаден от НСДАП Ерих Микс при голям интерес от страна на населението. Събитието беше обществено събитие. Освен най-важните градски представители, в събитието участваха и високопоставени представители на НСДАП, СС, СА, НСКК, както и на Хитлеровата младеж и БДМ. Освен това бяха поканени висши военни и личности от градското общество, като например Вилхелм фон Опел (Отваря се в нов раздел).

Кметът от НСДАП Микс подчерта при този повод местното пропагандно значение на новопостроения парк. След речта на кмета присъстващият курортен оркестър изсвири „Песента на Хорст Весел“ – партийния химн на НСДАП.

Адам Херберт поддържаше контакти не само в обществен, но и в личен план с предимно местни и регионални функционери на нацистката държава. Така например Херберт беше тясно свързан с областния управител Вилхелм Траупел. Траупел, член на НСДАП от 1930 г., беше областен управител на окръжния съюз Висбаден от септември 1933 г., а от 1936 г. – едновременно и областен управител на окръжния съюз Касел. В СС от 1939 г. той заемал званието „Оберфюрер“. От 1940 г. Траупел работел в Главната служба на СС (SD), в окупационната администрация във Франция и в Главната служба за сигурност на СС в Берлин.
Редовни гости на лов в имението на Херберт край Лимбург бяха, наред с други, държавният секретар в Министерството на пропагандата на Райха и доверен човек на Хитлер Херман Есер, гаулайтерът на НСДАП за Хесен-Насау Якоб Шпренгер, кметът на Висбаден от НСДАП Феликс Пиекарски, СС-штандартфюрерът и отговорникът за институциите в окръжния съюз Насау Фриц Бернотат, който е имал решаваща роля в убийствата на болни в Хадамар, генералният ръководител на RAD Вилхелм Фаатц, председателят на Селскостопанската камара Георг Херман Зауербир и СС-групенфюрерът Рихард Хилдебрандт, който по-късно беше осъден на смърт в последващите Нюрнбергски процеси.

През 1936 г. Адам Херберт разшири аптеката си, която произвеждаше лекарства, с още един филиал – аптеката „Айхорн“ в Бамберг. Херберт придоби аптеката от предишния й собственик, евреина д-р Ото Холцингер, за 260 000 RM. Поради „имперския данък за бягство“, който се дължеше при емиграция, семейство Холцингер загуби значителна част от имуществото си. Въз основа на „Закона за отдаването под наем и управлението на обществени аптеки“ от 26 март 1936 г. еврейските аптекари бяха принудени да продадат бизнеса си или да го отдадат под наем на „арийски“ аптекар. Тези, които се облагодетелстваха от тези „аризации“ в аптечния сектор, често бяха нацистки функционери или лица, близки до режима.

След края на нацисткото управление покупката на аптеката в Бамберг стана предмет на съдебно производство пред „Спрахкамера“ срещу Херберт. Херберт се опита да представи принудителната продажба в рамките на „аризацията“ като благодеяние за своя еврейски колега и получи подкрепа от професионалните сдружения, които също бяха въвлечени в „аризационните сделки“ с аптеки. Адам Херберт първоначално отказа, но през 1951 г. все пак се съгласи на споразумение със семейство Холцингер. Така малко по-късно той успя да отвори отново аптеката и я отдаде под наем на своя племенник Ото Херберт, който също беше фармацевт.

Адам Херберт е наемал принудителни работници във фермата си в Хаузен, село Айсбах (Таунус), по време на Втората световна война. По време на производството пред комисията за разглеждане на нацистките престъпления аптекарят заяви, че до 1945 г. е използвал две полски семейства с десет деца за стопанисването на имението си, за да замести мобилизирания персонал. Причините и обстоятелствата около използването на принудителна работна ръка в имението на Херберт остават неясни.

Първоначално през 1946 г. делигирателната комисия класифицира Херберт в група 1 („главни виновници“). В апелативното производство адвокатите на Херберт най-накрая успяха на 3 март 1948 г. да постигнат прекратяване на производството срещу заплащане на 2 000 RM. Херберт продължи икономическата си дейност след Втората световна война.

През 1957 г. Адам Херберт е награден с Федералния кръст за заслуги 1-ва степен, а през 1962 г. е обявен за почетен гражданин на столицата на провинцията Висбаден.

Освен фигурата на скачача на фонтана „Кох“, която Адам Херберт финансира, предприемачът дари и фонтана „Диана“ пред залата „Райн-Майн“ (1958 г.), за който неговата внучка Урсула Алтенхаймер послужи като модел. След завършването на новите „Райн-Майн-Хален“ фонтанът „Диана“ ще получи ново място в близост.

Херберт беше погребан на гробището във Висбаден-Бирщадт и получи почетен гроб от столицата на провинцията Висбаден.

Историческата експертна комисия, назначена с решение на Общинския съвет от 2020 г. за преразглеждане на транспортните площи, сградите и съоръженията в столицата на провинцията Висбаден, носещи имена на лица, препоръча преименуването на комплекса „Херберт“ поради членството на Адам Херберт в различни националсоциалистически организации (NSDAP, NSV, NS-Altherrenbund, Reichsbund Deutsche Jägerschaft, RKB, RLSB) или към организации, подчинени на нацистката идеология (Volksbund für das Deutschtum im Ausland). Освен това той подкрепяше нацисткото движение материално чрез големи дарения към НСДАП, СС, както и към други нацистки организации. По този начин Адам Херберт даде ясна подкрепа за националсоциализма като политическо движение и за нацисткия режим. Адам Херберт освен това активно е участвал в дискриминацията, изключването и преследването на отделни лица или групи от хора по време на „Третия райх“.

На 1 февруари 2024 г. Общинският съвет на Висбаден-Митте взе решение паркът „Херберт“ да бъде приобщен към парка „Райзингер“. Общинската администрация на столицата на провинцията Висбаден приложи това решение с постановление от 24 март 2026 г. и едновременно с това отне почетното гражданство на Адам Херберт.