Първата филмова прожекция във Висбаден се състои на 29 октомври 1896 г. - малко по-малко от година след първата публична прожекция на движещи се изображения в берлинския вариететен театър "Винтергартен" от братята Складановски. Висбаден също все още не разполага със собствен киносалон за кинематограф, чиято премиера се състои в залата на ложата "Платон" на Фридрихщрасе 27. През следващите години за новата медия, която първоначално е съществувала само в пътуваща форма, се използват театрални зали, странични помещения на кръчми и панаирни палатки. Прожектират се компилации от кратки документални филми, шантави интермедии или т.нар. звукови картини, в които се изпълняват известни вокални арии, като звукът се излъчва от плочи, свързани с прожекционния апарат.

В допълнение към пътуващите кина, които понякога изнасят представления пред няколко хиляди зрители в преустроени циркови шатри (например във Висбаден на открито пространство на ъгъла на Адолфсаллее/Кайзер-Фридрих-Ринг), от 1907 г. нататък в Германия се създават все повече стационарни кина. Едно такова кино отваря врати през май 1907 г. на Рейнщрасе 43 (по-късно Union-Theater). Скоро след това го следват театърът Auxetophon-Tonbild-Theater на улица Dotzheimer Straße и театърът Biophon-Theater на улица Wilhelmstraße, който е интегриран в хотел Monopol. През 1911 г. във Висбаден вече има пет кина, включително Odeon-Theater (ъгъла на Luisenstraße/Kirchgasse) и Kinephon-Theater (по-късно Capitol) на Kureck. През есента на 1913 г. там е прожектиран филмът на Макс Мак "Другият" - ранен пример за развиващото се европейско филмово изкуство и един от първите пълнометражни филми, които постепенно заменят компилираните програми на първите спирки на киното, ограничени до няколко действия. През същата година е построен театър "Талия" на Kirchgasse 72. С 500 места и елегантно обзавеждане той е смятан за най-голямото и най-удобно кино във Висбаден до края на Първата световна война. Преустройството на театър "Валхала" в кино през 1919 г. довежда до подобрение в това отношение. Той предлага място за 1400 зрители и през следващите години се превръща в най-празничното премиерно кино в града. През 1928 г., малко преди края на епохата на нямото кино, то е обновено с филмов орган Welte.

През 20-те и 30-те години на миналия век във Висбаден се появиха още киносалони: така през декември 1926 г. – „Ufa“ в парка на улица „Вилхелмщрасе“, а през 1936 г. – „Аполо“ на улица „Морицщрасе“. Собственикът му, Ерих Еверт, още през 1927 г. беше открил кино „За всеки“ на улица „Блайхщрасе“, недалеч от днешния площад „На германското единство“. В края на 30-те години във Висбаден имаше четиринадесет кина, а в края на Втората световна война – само шест. След това броят им скочи рязко: през 1950 г. те бяха 22, а през 1955 г. – дори 32. Това съответстваше на капацитет от 15 500 места. Кината, разрушени по време на войната, бяха възстановени – например „Новият филмов дворец“ на улица „Швалбахер“, разполагащ с 1 000 места, бивши театри бяха преустроени (Residenz-Palast на ъгъла на улиците „Кирхгасе“ и „Луизенщрасе“ с 1 300 места) или се изграждаха нови кина, като например „Аркаден ам Ринг“ (800 места).

Освен утвърдените театри, от 1953 г. специализирани заведения като „Аполо“ започнаха да прожектират първите 3D филми, а същата година на улица „Ланггасе“ отвори врати кино за актуални събития („Аки“), което прожектираше седмични новини и късометражни филми от 9.00 до 24.00 часа. С разширяването на предлагането броят на посетителите нарасна: ако през 1938 г. те са били около 2 млн., то десет години по-късно вече са 3,2 млн. Рекордът от 5,8 млн. зрители е постигнат през 1956 г. Това съответства на средно 23 посещения в кино на година. По този начин Висбаден (въпреки че имаше едва 150 000 жители) заемаше седмо място в тогавашната Федерална република. С нарастващото разпространение на телевизията в края на 50-те години на миналия век кината във Висбаден също отбелязаха спад в приходите. Така броят на посещенията в кината през периода 1956–1959 г. спадна от малко под 5 млн. с почти една трета до 3,4 млн.

Надигащата се криза в киното беше съпътствана и във Висбаден от продължило десетилетия изчезване на кината, на което станаха жертва повечето големи зали: Самостоятелната неокласицистична сграда „Капитол“ на улица „Курек“ (бивш кинотеатър „Кинефон“), която през 1908 г. е възникнала от художествен салон и е преживяла без щети разрушенията от Втората световна война, през 1965 г. трябваше да отстъпи място на офисна кула, „Резиденц-Паласт“ – на разширение на универсален магазин, а „Ной Филмпаласт“ – на паркинг. Съществуващите киносалони (като „Талия“ и „Аполо“) бяха разделени чрез изграждането на по-малки зали или превърнати в т.нар. киноцентрове. С изключение на подземното кино „Бамби“, днес кинооператорите „Еверт“, действащи вече в трето поколение, притежават монопола върху търговските кина във Висбаден с осем зали в три сгради (към 2016 г.).

По инициатива на Германския филмов институт (DIF) през април 1980 г. – първоначално само на балкона на бившия „Уфа“ в парка – бе открито архивното кино „Калигари“, което по-късно под името „Калигари Филмбюне“ бе поето от културната служба на Висбаден като общинско кино. През 2009 г. Висбаден отново получи ново (студийно) кино – „Мурнау-Филмтеатър“, което, наред с другото, прожектира репертоарни филми от правата на фондация „Фридрих-Вилхелм-Мурнау“. От 1984 г. „Филми в замъка“ редовно прожектира подбрани филми в замъка Бибрих.

Кината на открито също се радват на голяма популярност: в парковете „Райзингер“ и „Херберт“ инициативата „Билерверфер“ организира всяко лято от 1998 г. насам прожекции на открито в продължение на няколко седмици.