Пиел, Хари

Филмов продуцент, режисьор, актьор

Роден: 12.07.1892 г. в Benrath близо до Дюселдорф

умира: 27.03.1963 г. в Мюнхен

За кратко Пиел е кадет в търговския флот, а през 1909-11 г. завършва търговски стаж. През 1912 г. основава в Берлин своето "Kunst-Film-Verlags-Gesellschaft", за чиито многобройни, първоначално кратки продукции пише сценарии, режисира, играе и понякога сам управлява камерата. Пиел остава привърженик на този авторски принцип, който не е рядкост в началото на киното, дори след като специализацията на творческите области налага преориентация.

Най-успешният му период е в ерата на нямото кино, в годините по време и след Първата световна война, когато филмите му, характеризиращи се с артистично физическо действие и главоломни преследвания, привличат масовата публика. С навлизането на звуковото кино в началото на 30-те години на ХХ век продукциите на Пиел, които се фокусират върху ефектни шоута, изпитват все повече трудности. Още през 30-те и 40-те години на ХХ век филмите на Пиел, наподобяващи колаж, чието действие се развива в циркови или артистични среди, все повече разкриват своите ограничения. След Втората световна война те изглеждат анахронични. Съответно филмът "Der Tiger Akbar", чиято премиера е през април 1951 г. във франкфуртския Turm-Palast, има само умерен успех.

От 1949 г. Пиел живее във Висбаден и в началото на 1951 г. основава тук компанията си Ariel-Film, за да реализира първата си следвоенна продукция Unter den Eichen. Преди това Пиел е изтърпял петгодишна забрана за професионална дейност - заради членството си в НСДАП, което едва ли е помогнало на кариерата му по време на нацистката диктатура. След това Пиел завършва във Висбаден отменения по време на войната филм за Африка "Паника", който излиза по кината през 1953 г. под заглавие "Слоновете са на свобода". Фактът, че мелодраматичната история за ловец на едри животни в Танганайка среща малко по-силен отзвук, не променя факта, че Пиел не успява да се свърже с германската следвоенна филмова индустрия. Офисите на неговата продукция "Ариел" във Висбаден са затворени през 1960 г. и Пиел се премества в Мюнхен, където прекарва последните години от живота си в бедност.