Шулте, Алфред
Шулте, Алфред
Административен служител, кмет на Висбаден от НСДАП
Роден: 17.02.1872 г. в Iserlohn
Умира: 14.10.1957 г. във Висбаден
От 1878 до 1882 г. Алфред Шулте посещава началното училище в Изерлон. След като завършва гимназия през 1891 г. в Реалгимназията в Изерлон, той работи една година в железодобивната фабрика в Дортмунд. След това Шулте се премества в Хановер и започва да учи в Кралския технически университет, като продължава образованието си в Берлин след успешно положен предварителен изпит. В Берлин през 1895 г. той завършва обучението си с държавен изпит за строителен инженер и постъпва на работа в отдела за железопътни линии и строителство на фирмата „Allgemeine Electricitäts-Gesellschaft“ (AEG) в Берлин. Там заема длъжността главен инженер.
След две години Шулте преминава в Железопътната дирекция в Берлин и преминава обучение и допълнителна квалификация за машинист в железопътната работилница в Потсдам. Успоредно с това завърши обучение в Техническия университет в Берлин по „електронни и търговски дисциплини“. През 1897 г. се премести в Дрезден, където през следващите пет години работи като главен инженер в акционерното дружество „Elektrizitätswerke“. През 1903 г. Шулте кандидатства за длъжността електроинженер и ръководител на отдел във Висбаденските водоснабдителни, газови и електроцентрали, която заема през 1904 г. Четири години по-късно Шулте временно ръководи Висбаденските водоснабдителни, газови и електроцентрали в продължение на малко под две години.
На 10 септември 1913 г. Шулте е избран за заплатен общински съветник в общинската администрация на град Висбаден. Той става заместник-председател на „Депутацията на водоснабдителните и електроснабдителните предприятия“. Освен това е назначен за градски касиер. През 1915/16 г. той се погрижи за въвеждането на нова счетоводна система в общинската администрация, така наречената „система на Висбаден“. На 20 март 1920 г. Шулте беше избран от Общинския съвет за втори заместник-кмет. Той остана и общински касиер.
След Първата световна война Висбаден е окупиран от съюзническите войски в рамките на окупацията на Рейнланд. След като окупационната администрация е експулсирала кмета на Висбаден Фриц Траверс (Отваря се в нов раздел) през 1923 г., Шульте временно ръководи градската администрация до 1924 г. През ноември 1924 г. Траверс успя да се върне на поста си. Същата година Шулте стана първи заместник-кмет (втори кмет), а през 1925 г. – кмет. От 1925 до 1933 г. Шулте заемаше поста председател на Съвета на градовете в Насау. След смъртта на Траверс през 1929 г. той отново временно ръководи общинската администрация до доизборните избори на либералния политик Георг Крюке (Отваря се в нов раздел) (DVP) на 28 март 1930 г.
След „превземането на властта“ от Хитлер през януари 1933 г. националсоциалистите уволниха голям брой служители в държавната администрация, които имаха различни политически възгледи. „Наредбата за защита на народа и държавата“, издадена от имперския президент Хинденбург на 28 февруари 1933 г., отмени и във Висбаден основни права. След като през март 1933 г. НСДАП спечели общинските избори, кметът Георг Крюке беше арестуван още в деня на изборите, малко след това беше освободен и поставен под полицейски надзор. На 3 юни 1933 г. Крюке подаде оставка от поста кмет поради натиска, упражняван върху него. Алфред Шулте не подкрепи активно тези събития, но на 1 май 1933 г. се присъедини към НСДАП, като преди това беше безпартиен. Освен това Шулте стана подкрепящ член на СС и на много други нацистки организации. Подкрепящите членове на СС съставляваха подорганизация на СС, към която можеха да се присъединят и лица, които не бяха членове на НСДАП, и която служеше за събиране на дарения за създаването и разширяването на СС. Финансовите вноски, които обикновено се плащаха ежемесечно, не бяха свързани с официална служба в СС.
След оставката на Крюке постът на кмет на Висбаден първоначално трябваше да бъде зает от дългогодишен член на НСДАП. Националсоциалистите обаче не разполагаха с подходящ по професионални критерии кандидат.
Така Шулте попадна в полезрението на Феликс Пиекарски, окръжен лидер и председател на фракцията на НСДАП във Висбаден. Пиекарски подкрепи кандидатурата на Шулте за кмет, което му позволи да се издигне до поста кмет.
Назначаването на Шульте за кмет на 6 октомври 1933 г. представлява върха в кариерата му. Тъй като поради възрастта си Шульте е имал пред себе си само кратък мандат, той може да се разглежда като преходен кандидат в търсенето на по-млад и подходящ кандидат от НСДАП. За да насърчи кариерата си, Шульте пренебрегна и през следващите седмици и месеци насилието срещу политическите опоненти, засегнати бяха особено членовете на КПД и СПД, както и убийствата на евреи от СА във Висбаден. Той не се ангажираше с партийната политика на НСДАП.
На 8 август 1933 г. Шулте беше избран за кмет на 7-тото заседание на Общинския съвет. По този повод той изнесе кратка реч, в която подчерта, че не е започнал да сътрудничи добре с НСДАП едва след „превземането на властта“, а че още преди това е имало тесни връзки между тях.
В протоколите от заседанията на Общинския съвет и на съветниците са запазени изявленията на Шульте в подкрепа на нацисткия режим и Адолф Хитлер. На първото заседание на Общинския съвет след „превземането на властта“ през март 1933 г. Шульте в уводните си думи похвали Адолф Хитлер и новите политически условия.
В периода от 1933 до 1937 г. Шулте, благодарение на политическата си длъжност, е участвал в установяването и укрепването на нацисткия режим и неговите структури на общинско равнище. Макар Шулте да не е участвал пряко в престъпления или в лишаването от права например на еврейското население или на синтите и ромите, той е бил информиран за тях и ги е подкрепял. Потискането и преследването на политическите опоненти на националсоциалистите също се извършваше с знанието и пасивното съгласие на кмета.
По време на церемонията по полагане на клетва на новите общински съветници през 1935 г. Шулте благодари на нацисткото правителство и на Хитлер.
По време на мандата на Алфред Шулте като кмет икономиката на Висбаден се възстанови в контекста на общия икономически подем. Видими резултати от този подем бяха откриването на „Опелбаде“ на Нероберг през 1934 г., както и така нареченото „кафяво изложение“ в „Паулиненшлоше“ през октомври 1933 г., на което бяха представени занаяти, считани за „арийски“. Националсоциалистите поставиха нови акценти и в културната сфера по време на мандата на Шултес – така 2000-годишният юбилей, фиктивна дата, беше отбелязан с голямо тържествено шествие. През март 1937 г. в Държавния музей бе показана антиеврейската и антисоциална изложба „Дегенеративно изкуство“.
Като най-висш представител на града Шулте посрещна през март 1935 г. във Висбаден и Фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер, в чест на когото бе организиран празничен концерт в Курхауса във Висбаден.
Алфред Шулте се оттегли от поста кмет на град Висбаден на 31 март 1937 г. поради напреднала възраст. Наследникът му беше досегашният кмет на Тилзит от НСДАП, Ерих Микс. Оттогава Шулте живееше като пенсионер във Висбаден и вече не се появяваше публично. На негово име е кръстен един планински приют, открит през 1937 г., вероятно по повод пенсионирането му.
След 1945 г. Шулте се опита да оправдае действията си пред компетентната комисия за разследване във Висбаден. Той заяви, че никога не е бил „нацистки активист или бенефициент“. По-скоро бил „непоколебим борец за чисти убеждения във всички аспекти на живота, за справедливост, за човечност и за свобода на духа“. Шулте обясни поведението си като политик от НСДАП, позовавайки се на трудното икономическо положение на град Висбаден в началото на 30-те години. Същевременно той твърдеше, че само благодарение на неговата авторитет във Висбаден през 1933 г. не е имало радикален, насилен прелом с безредици.
Освен това в процеса си по денацификация Шулте заяви, че се е противопоставил на националсоциалистическата кадрова политика и е защитил пет или шест длъжностни лица на ключови постове. Освен това след 1945 г. Шулте твърдеше, че в рамките на „Закона за възстановяване на професионалната държавна служба“ през април 1933 г. е предотвратил уволнението на нежелани служители, държавни служители и работници. Действията на Шулте в тези кадрови въпроси могат да се разглеждат като форма на лична подкрепа за дългогодишни съратници, а не като форма на опозиция или дори съпротива срещу нацистката политика. На 22 март 1948 г. комисията за разследване на нацисткото минало окончателно класифицира Шулте в група 4 („съучастници“). Като „изкупление“ той трябваше да заплати 1 000 RM.
След войната Шульте живее като пенсионер във Висбаден. Град Висбаден го удостои със своята Златна почетна плакетка, а след смъртта му му бе отредено почетно гробище, което междувременно бе премахнато, но не и отменено.
Историческата експертна комисия, назначена с решение на Общинския съвет през 2020 г. за преразглеждане на транспортните площи, сградите и съоръженията в столицата на провинцията Висбаден, носещи имена на лица, препоръча преименуването на „Алфред-Шулте-Хютте“ поради членството на Шулте в различни националсоциалистически организации (НСДАП, подкрепящ член на СС, РДБ, НСВ, РКБ, НС-Съюз за защита на правото, НС-Съюз на ветераните и НС-Съюз на немските инженери) или към организации, подчинени на нацистката идеология (Народен съюз за немското присъствие в чужбина). Като кмет на Висбаден той е бил длъжностно лице в рамките на нацистката държава и по този начин активно е подкрепял нацистката държава. Чрез речите си в Общинския съвет и Събранието на съветниците на Висбаден Шулте публично е изразявал нацистката идеология.
С решение на местния съвет на Висбаден-Североизток от 4 септември 2024 г. и с решение на магистрата от 24 март 2026 г. хижата, носеща името на Алфред Шулте, беше преименувана на „Хижа Дамбахтал“.
[Настоящият текст е изготвен от д-р Ролф Фабер за печатната версия на „Енциклопедия на град Висбаден“ от 2017 г. и е преработен и допълнен през 2024 г. от д-р Катрин Лукат.]
Литература
Биография на Насау. Kurzbiographien aus 13 Jahrhunderten, 2nd ed., Wiesbaden 1992 (Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Nassau 39). [S. 732].
Имена в публичното пространство. Окончателен доклад на историко-експертната комисия за изследване на пътните площи, сградите и съоръженията, носещи имена на хора в столицата на провинция Висбаден, в: Schriftenreihe des Stadtarchivs Wiesbaden, том 17. Wiesbaden 2023.
