"Смартфоните и алгоритмите влияят на вниманието ни и променят света на преживяванията ни - обещанието за оптимизация се превръща в чувство на претовареност и разсеяност." Двете позиции разглеждат тази трансформация по игрови и аналогов начин и разработват нови живописни и звуко-скулптурни творби за изложбата, които са съпоставени в изложбеното пространство.

Мириам Щайнмахер използва органни тръби и радиални духалки, за да създаде обекти, които имитират ехокамери и произвеждат звуци. По този начин те общуват помежду си по неразбираем начин или образуват мултизвук, който звучи в Bellevue Saal.

За разлика от тях има картини на Тило Йенсен, върху които са нанесени скрийншоти на настройки на мобилни телефони и цифрова комуникация, които са отчуждени чрез шлифоване. В серията дигиталната технология се слива със скулптурната живопис и улавя мимолетния характер на дигиталните образи върху платното.

Заедно творбите поставят въпроси за взаимодействието между технологиите и връзката ни със света, с другите и със самите нас.