Фраулеин Куелгефлюстер: Какво се крие зад името „Валхала“?
Ванеса: В скандинавската митология терминът означава „залата на падналите в битка“. Смятало се, че падналите на бойното поле се събират на това митично място, управлявано от бащата на боговете Один. Около 1900 г. вариететата и народните театри започнали да се наричат „Валхала“, също и за да се направи пародийна алюзия към митологичния храм на славата.

Фройлайн Куелгефлюстер: Защо си заслужава да се реставрира „Валхала“?
Ванеса: Архитектурата определя атмосферата и оказва влияние върху начина на живот. Благодарение на изключително добре запазената си архитектура от епохата на историцизма, Висбаден притежава съвсем собствен стил. Валхала, самостоятелен културен паметник, е част от тази особеност, част от този характерния градски пейзаж, както и от живота на много жители на Висбаден, и по този начин част от продължаващата история на столицата на провинцията Висбаден. Не всеки град разполага с такова уникално и характерно културно място. Чрез проекта за културно и архитектурно развитие ние превръщаме „Валхала“ от историческо място с минало в бъдещо културно място, отговарящо на всички изисквания, които нашето общество поставя днес към културните места и тяхното използване. Ето защо реновирането си заслужава в двойно отношение: ние запазваме уникална историческа сграда, привеждаме я в съответствие с най-новите технически стандарти и по този начин правим възможно нейното съживяване чрез съвременен програмен подход, който ще привлече цялото градско общество.

Фройляйн Куелфлюстер: В какъв етап се намира реставрацията?
Ванеса: В „Валхала“ в момента се извършва отстраняване на вредни вещества. Всички замърсени материали се изваждат и се изхвърлят по правилата. Реставраторите са нанесли на карта всички повреди и в Огледалната зала сега започват да отстраняват дисперсионната боя от 70-те години. Тази боя запечатва стените, което е доста неблагоприятно за сграда в град на изворите като Висбаден. Влагата трябва да може да се разпространява от стените, за да може зидарията да остане суха. А през юли ще бъде съборен един от страничните кораби покрай балната зала. Целта е да се установи дали освен историческите фронтони са се запазили и други останки от историческата фасада, които от своя страна могат да послужат като ориентир за оформлението на новите фасади. Ще отпразнуваме този напредък на 15 септември по време на Деня на действието „Валхала“, който ще се проведе около Валхала и в медиатеката „Маурициус“.

Госпожица Quellgeflüster: Как трябва да си представим една вечер във „Валхала“ през 19-ти век?
Ванеса: Ще цитирам статия от вестник „Rheinischer Kurier“, публикувана по повод откриването на 17 септември 1897 г.: „Още от сутринта на вчерашния ден тълпи от хора се стичаха, за да видят новопостроеното чудо. [...] Около 8 часа долната зала беше пълна и малко по-късно нямаше нито едно свободно място нито на балкона, нито в ложите – билетите бяха изчерпани. [...] Няколко минути след 8 часа оркестърът на залата под диригентството на г-н Цимер заигра „Празничния марш на Валхала“ [...] Първа на сцената се появи госпожица Емили Роберт като концертна певица. Подтикната от бурните овации, дамата изпълни три песни с очарователен, приятно трогателен глас.“ Статията е много по-обширна и препоръчвам посещение в градския архив, където има още документи, разказващи за програмата около 1900 г. Между другото, все още търся нотите на този „Валхала-фестмарш“, който капелмайстор Циммер е композирал за театъра. Би било чудесно да можем да го изпълним по повод повторното откриване през 2030 г.! Ще съм благодарен за всякаква информация.

Фройлайн Куелгефлюстер: Как се промени начинът на използване през годините?
Ванеса: Първата стъпка при изработването на моята концепция за използване беше да проуча различните начини на използване от 1897 г. до затварянето му през 2017 г. Какво беше възможно да се реализира в тези помещения, каква беше общата концепция за използването, разпределена по различните етажи и помещения на сградата?

• Всичко започна с вариете и театрални представления, сред които бяха и оперети, например на еврейския композитор от Висбаден Хайнц Левин, който беше убит по време на Холокоста. На 18 април 1946 г. еврейската общност празнува Песах във „Валхала“ – история, която ме трогна дълбоко, когато Стив Ландау я изпрати по повод моята акция „Моята история във „Валхала“.
• С „Бамбикино“ филмите вече не се прожектираха само в балната зала, а и в мазето.
• През 50-те години „Валхала“ беше собственост на готвач от Горна Бавария, съответно имаше баварска кухня, както и боулинг зала в мазето.
• Известно е, че тук е имало изява на Елвис, а джаз сцената се събирала тук. Чичо ми беше диджей в „Big Apple“, което беше открито през 1975 г., а Държавният театър използваше сградата като временен театър, което организационно не беше толкова лесно, защото мястото във „Валхала“ не беше достатъчно за работата на ансамбъл с репетиционни зали. Има жива кореспонденция между г-н Яновски, тогавашния изпълнителен директор – който, между другото, подписа и дебютния ми договор в Държавния театър във Висбаден по онова време – и тогавашната кметица по културата Маргарете Голдман, която също може да се прочете в градския архив.
• С Сигрид Скоетц „Валхала“ беше съживен и завладян от 2001 г. нататък от сдружението „Валхала-Театър“.
• През 2017 г. затварянето му се наложи поради причини, свързани с противопожарната безопасност.

Фраулеин Куелгефлюстер: Кога трябва да бъде открит? Какви са специфичните предизвикателства? Ванеса: Откриването е планирано за 2030 г. Ако взема за пример специализираното проектиране на сценична и събитийна техника, задачата тук не е просто да се окачат нови прожектори на съществуваща опора и да се включат в контакта – такава няма, а да се изработи съвместно с специализирани проектанти, службата за опазване на паметниците на културата, архитекти, SEG и други заинтересовани страни да се изработи къде в балната зала, въпреки тавана от телена мрежа и лепнините, техниката може да бъде разположена така, че публиката по-късно да вижда нещо и аудиотехниката да допринесе за добро слухово преживяване. А как може да се понесе натоварването, т.е. теглото на техниката – тук се изисква специалистът по статика. Малките стъпки се разработват от много специалисти и благодарение на структурата на проекта, която позволява съответните кръгове да се събират в комисии и работни групи, ние напредваме стъпка по стъпка с внимателно планиране. Целта е сградата по-късно да бъде професионално реновирана и в същото време да бъде функционална. А при реновиране на съществуваща сграда винаги има изненади – и то добри! Например, току-що беше открито, че историческият сценичен портал, поне частично, е запазен зад обшивката. Сега той се разкрива парче по парче и пространството придобива допълнително качество.

Фройлайн Куелгефлюстер: Как ще се използва „Валхала“ в бъдеще?
Ванеса: В своя манифест Културният съвет изрично изрази желанието всички жанрове да бъдат включени в програмата. Валхала предлага най-разнообразни помещения, както по отношение на атмосферата, така и по отношение на капацитета, и това са идеални условия за място за фестивали, което ще се занимава с всички жанрове. Планират се събития като танц, театър, пърформанс, концерти, изложби, четения. „Валхала“ ще бъде както основно място с собствени фестивални формати, така и една от многото други сцени на съществуващи фестивали.

„Валхала“ е планирана като място за сътрудничество. Така съседната медиатека „Мавриций“ ще реализира библиотека на нещата на партерния етаж, където са планирани и заведения за хранене и „трето място“. Терминът „трето място“ идва от социологията и на първо място означава просто, че човек не е нито у дома (първо място), нито на работа или в училище (второ място), а се намира на трето място за пребиваване, място за среща в квартала, в хола на градското общество. Тук човек може безплатно да работи на лаптопа си, да чете, да си почива и да зарежда мобилния си телефон, да се среща с приятели.

Друг основен програмен подход е този на образованието. Да го насърчава и да предлага на децата и младежите, както и на младите амбициозни артисти, място за развитие, е още една задача на бъдещото културно място.

А гражданите са поканени да го ползват. Например може да се резервира зала за танци и движение за уроци по йога, в сътрудничество с ресторантите могат да се организират танцови чаени партита или дегустация на ризлинг. И „Валхала“ ще излезе на улицата. Управителната група, председателствана от кмета, отново обърна внимание на тази задача. Така на площад „Мавриций“ могат да се провеждат кино на открито или летни концерти. С тази разнообразна програма „Валхала“ ще бъде отговорът на въпроса: Как може да се осъществи необходимата трансформация, как може да се съживи центърът на града ни?

Фраулеин Куелгефлюстер: Какво те очарова лично в това място?
Ванеса: Веднага щом вляза във „Валхала“ и балната зала ме обгърне, пред вътрешното ми око се разгръща картина на това как това културно място ще се изпълни с живот. Режисьорската пулт в задната част на зрителната зала, осветлението, веселото бръмчене на гласове, докато хората заемат местата си, тишината в мрака, преди завесата да се отдръпне и да разкрие гледката към сцената с приятно осветление, първите тонове, стъпки, думи ... „Валхала“ веднага разпалва въображението, като артист, като човек на културата веднага започваш да разработваш идеи, да проектираш, да планираш – това е почти малко магично и просто очарователно. Това, че като културен мениджър мога да преобразувам едно културно място за столицата на провинцията Висбаден, е наистина великолепна задача, която ме изпълва с радост и благодарност за доверието. А по-висшият смисъл и цел – укрепването на демокрацията чрез средствата на културата, отварянето на културно място за цялото градско общество, даването на тласък на трансформацията на центъра на града и по този начин да допринеса за икономическото развитие – това прави задачата ми отговорна и удовлетворяваща.