В района на Хесен синти и роми се споменават за първи път във Франкфурт на Майн през 1414 г. и в Насау през 1501 г. като "цигани". Във Висбаден те могат да бъдат открити в документи от XVIII век. Както във всички абсолютистки владения, така и в Насау с укази от онова време започва полицейско преследване, целящо "изтребването на циганите". Тук не е известно нищо за опити за насилствена асимилация, какъвто е бил случаят в някои други германски територии.

Едва през XIX в., с установяването на националната държава, отново се появява информация за синти и роми, които вече се разграничават в декретите и досиетата на германски и негермански синти. Те са били възприемани като "скитници", негерманските роми са били експулсирани от страната, докато германските синти са били депортирани в съседната област или в германската "родина". Пруското министерско постановление за "борба с циганската напаст" от 1906 г. се изпълнява ежегодно чрез рейдове. От запазените досиета може да се проследи колко синти и роми са били регистрирани и депортирани, но не и колко са останали във Висбаден. Според съвременни свидетели до 1945 г. във Висбаден са живели само синти, което означава, че дотогава винаги трябва да се използва терминът "синти".

По време на Ваймарската република градът може да се позове на декрет, издаден от Министерството на икономиката, когато се занимава със синтите, и като курортен град обикновено изгонва от града както бежанците, така и синтите. Администрацията прилага същия подход и в края на 20-те години на ХХ век, например когато синти се опитват да придобият земя и къщи. Преместването било отказано на основание специалния статут на града. В крайна сметка обаче и благодарение на променената юрисдикция на Ваймарската република синти успяват да останат, например в Бибрих, в покрайнините на града, а също и в историческия център на Висбаден.

Когато нацистите идват на власт през 1933 г., положението на синти се влошава и тук. Всички мерки, които се решават в Райха, обикновено се прилагат на местно ниво. Висбаден например е един от първите градове, в които действат расови изследователи от Берлин, включително и един лекар от Висбаден. Още в края на януари 1938 г. те се появяват на място и измерват живеещите тук синти, разпитват ги за семейните им връзки и полагат основите на последващите мерки за регистрация и депортиране. Първите полицейски мерки, проведени в духа на расистката държава във Висбаден, са арестите на отделни синти през юни 1938 г.; някои мъже синти от Висбаден са отведени в концентрационния лагер Бухенвалд по това време. Тази акция е последвана от арестуването на около 100 синти, на които от октомври 1939 г. вече не е позволено да напускат Висбаден. Още през 1940 г. повечето от тези хора е трябвало да бъдат депортирани в окупирана Полша, като например синти от Рейнхесен. Тази депортация обаче е временно спряна по неизвестни причини. За разлика от други градове като Франкфурт, на децата на синти е било позволено или те са били принудени да продължат да посещават училище - до депортирането им в Аушвиц. На 8 март 1943 г. повечето синти, живеещи във Висбаден, са арестувани, задържани в синагогата на Фридрихщрасе и на следващия ден депортирани в лагера за унищожение Аушвиц-Биркенау. Малцината синти, които остават във Висбаден и за които се прилагат специални разпоредби, са стерилизирани веднага щом навършат 12 години. Повечето от депортираните в Аушвиц не оцеляват.

След 1945 г. малцината оцелели се завръщат във Висбаден, сред които е и музикантът Силвестър Ламперт; понякога при тях се заселват роднини. Често общинските или хесенските власти не ги признават за жертви на националсоциалистическата тирания, тъй като отново ги смятат за "цигани", на които често се отказват искания за обезщетение до 60-те, а в някои случаи и до 80-те години на ХХ век. Едва с политическото признаване на геноцида от федералния канцлер Хелмут Шмидт през 1982 г. и самоорганизирането на синти и роми като движение за граждански права поне обществените нагласи се променят. След 1945 г. ромите също се преместват във Висбаден, например от Полша през 50-те години на ХХ век. От 70-те години на миналия век насам мигрират и роми от Югоизточна Европа: като "гастарбайтери" от Югославия, като бежанци от гражданската война в разпадащата се Югославия през 90-те години на миналия век или като вътрешни мигранти в ЕС след разширяването на ЕС.

През 1992 г. Висбаден е един от първите германски градове, които по решение на градския съвет ➞ издигат мемориал и паметна плоча за депортираните синти и роми на улица Бахнхофщрасе. През 2004 г. в кметството на Висбаден за първи път пред обществеността е представена и изложбата "Мазоли по душата - история на преследването на синти и роми в Хесен".

Не е известно колко синти и роми живеят днес във Висбаден. Възможно е да не са събрани съответните данни.

Енгбринг-Романг, Удо: "Роговица на душата". Висбаден - Аушвиц. За преследването на синти във Висбаден. Под редакцията на Strauß, Adam, Darmstadt 1997 (Schriften des Verbands Deutscher Sinti und Roma, Landesverband Hessen 2).

Engbring-Romang, Udo: An unknown people? Данни, факти и цифри. За историята и настоящето на синти и роми в Европа. Досие на Федералната агенция за гражданско образование, онлайн публикация от 2014 г.