Преди точно 100 години, с приобщаването на Бибрих, Ширщайн и Зоненберг, започна процес, който и до днес определя облика на Висбаден: с тези три населени места за първи път по-големи самостоятелни общини бяха включени в градската община. През 1928 г. последваха Биерщадт, Дотцхайм, Ербенхайм, Фрауенщайн, Георгенборн, Хеслох, Игщадт, Клопенхайм и Рамбах. Около 50 години по-късно отново настъпи вълна от приобщавания в рамките на териториалната реформа в Хесен. Том 19 от поредицата разглежда тези различни етапи от историята на града въз основа на документи от градския архив. 

„Под заглавието „Висбаден приветства новите си граждани. 100 години приобщаване към Висбаден“ градският архив е събрал източници, които позволяват непосредствен поглед върху събитията, свързани с приобщаването. Те разкриват както гледната точка на приемащия град Висбаден, така и тази на приобщените общини“, радва се д-р Патриция Бехер, отговорник по културата. „Изданието на източниците проследява трансформацията на Висбаден от светския курортен град от края на XIX век към многостранната столица на провинция Хесен“, казва д-р Бехер. 

Разбира се, не могат да липсват и документи за приобщаването през 1945 г. на предградията на АКК, които преди това са принадлежали на Майнц, както и за единственото отделяне от градския окръг (през 1939 г. Георгенборн, приобщен за първи път през 1928 г., става част от окръг Унтертаунус). 

„Публикацията изрично не се разглежда като класическо историческо изследване. Предвид много разнородните източници за отделните квартали, такова представяне не би било нито смислено, нито подходящо за многообразието на темата“, казва директорът на градския архив във Висбаден и издател д-р Петер Квадфлиг. „Вместо това томът събира показателни документи, които отразяват актуалната към съответния момент правна уредба, публичните дискусии и класическите административни действия“, обяснява д-р Квадфлиг. Източниците показват колко интензивна е била борбата за приобщаването на тези квартали. При това въпросът съвсем не се е отнасял единствено до общинската автономия. В центъра на преговорите постоянно стояха конкретни интереси. Така например общините, които трябваше да бъдат приобщени, изискваха финансови компенсации, поемането на персонал и висши общински служители, а специалните разпоредби за новоприсъединените градски райони бяха предмет на частично бурни дискусии. Важна роля играеха и въпросите, свързани с градоустройственото и инфраструктурното развитие. По този начин сборникът ясно показва, че присъединяванията не са били само административни актове; те са били политически преговорни процеси, в които се сблъсквали различни интереси. 

Особено поучителни са различните начини, по които са се осъществявали приобщаванията. Наред с приобщаванията от 20-те и 70-те години на XX век са документирани и специфичните събития около Майнц-Амонебург, -Кастел и -Костхайм, както и Георгенборн. Дълго време се водеха спорове относно кварталите, които преди това са принадлежали на Майнц. Смените на ръководството на града постоянно разпалваха дискусиите за отмяна на заповедта на военното правителство за приобщаването на АКК към административния окръг Висбаден. Правно становище от 1954 г., което също е включено в изданието на източниците, трябваше да доведе до окончателно изясняване на въпроса. Дискусиите обаче продължиха чак до 80-те години на XX век. 

През десетилетията се забелязват удивителни паралели. Непрекъснато възникваше въпросът какви предимства биха могли да извлекат вече присъединените общини от обединението и какви условия са били договорени за отказ от тяхната общинска самостоятелност. На основата на многобройните примери томът разкрива историческо напрежение, при което представителите на приобщените населени места често се опитваха да осигурят възможно най-конкретни ползи за своя собствен градски район. От днешна гледна точка това изглежда като „мислене от гледна точка на църковната кула“. Но това поведение се обяснява с конкретната историческа ситуация и неравностойното съотношение на силите между град Висбаден и приобщените общини. 

Изданието на източниците представлява разнообразен панорам на запазените документи, свързани с историята на приобщаването на Висбаден. „Източниците показват, че приобщаването е било много повече от промяна на административните граници“, обяснява д-р Патриция Бехер. „Те разказват за различни интереси, за преговори и конфликти, но също и за това как някога самостоятелни общини се превърнаха в съставни части на градското общество, които благодарение на своята съвсем собствена културна идентичност правят Висбаден един вълнуващ и привлекателен за живот голям град“, обобщава д-р Бехер. 

С том 19 градският архив не само представя издание по повод историческия юбилей, но и предлага калейдоскоп от градската история, който разкрива исторически израстнали структури, които и до днес оформят идентичността на Висбаден. Избраните документи канят читателите да разгледат отблизо историята на присъединяването на селищата и да преоткрият познати събития от гледна точка на тогавашните участници. 

Библиографски данни:

Петър Квадфлиг (ред.): „Висбаден приветства новите си граждани“. 100 години от присъединяването на територии към Висбаден, Висбаден 2026, 480 стр., ISBN 978-3-9825083-4-4, 34,99 евро.