Банята „Опелбад“, разположена на склона на Нероберг, на територията между бившия хотел „Нероберг“ и Руската църква, беше открита на 16 юни 1934 г. след две години строителство. Той е построен по проектите на архитектите Франц Шустер (Виена), Едмунд Фабри (Висбаден) и ландшафтния архитект Вилхелм Хирш (Висбаден).

Шустер, който за известно време е бил преподавател в Училището за приложни изкуства във Висбаден, подобно на Фабри се е чувствал обвързан с архитектурата на Баухаус. Като кораб, плуващ по вълните на гората, банята „Опелбад“ с терасовидна форма се простира по склона на Нероберг, с ресторант в ролята на командния мост и парапета като релинга.

„Опелбад“ беше замислен преди всичко като атракция за курортните гости, които в началото на 30-те години на XX век бяха трудни за привличане. През 1931 г. градът реши, че то трябва да бъде „лятно плувно басейн“ и да „служи особено на курортния живот“. През 30-те години на XX век Висбаден се рекламираше със слогана, че е „синтез от слънце, вода, въздух и гора“. „Опелбад“, който и днес се счита за един от най-красивите плувни басейни в Германия, се превърна в история на успеха още от самото начало: още през първия плувен сезон бяха отчетени 51 000 туристи и 42 075 посетители. За изграждането му дарителят, големият индустриалец Вилхелм фон Опел, който живееше във Висбаден, дари 150 000 марки, а градът заплати около 100 000 марки. Вилхелм фон Опел постави условие дарението да бъде свързано с кръщаването на басейна на негово име. Поради близостта му до нацисткия режим на 4 септември 2024 г. компетентният местен съвет реши да отмени кръщаването на басейна „Опелбад“ на името на неговия дарител. Това беше приведено в действие с решение на магистрата от 24 март 2026 г.

Басейнът „Опелбад“ разполага с плувен басейн с дължина 65 м и ширина 12 м, платформа за скокове и пързалка, както и детски басейн.

Към края на Втората световна война басейнът беше затворен, а след навлизането си във Висбаден на 28.03.1945 г. американските окупационни войски го конфискуваха. Едва през 1952 г. те го върнаха на жителите на Висбаден. Дълго време басейнът е бил под грижите на курортната администрация, а по-късно – на курортните предприятия.

От 2008 г. тя е част от общинското предприятие „Матиакуа“, към което принадлежи, наред с другото, и термалният басейн в долината Аукаммтал.