Опел, Вилхелм Алберт фон (почетен през 1917 г.)

Инженер, предприемач

роден: 15.05.1871 г. в Рюселсхайм

умира на: 02.05.1948 г. във Висбаден

Опел, вторият син на фабриканта Адам Опел. След като завърши началното училище в Рюселсхайм и реалните училища в Офенбах и Майнц, Опел започна обучение в училището по машиностроене към Техническия университет в Дармщат. През 1890 г. той прекъсна обучението си. Опел се присъедини към бащиния бизнес. Основната дейност на фирмата „Опел“ по това време се състоеше в производството на шевни машини. По настояване на Вилхелм фон Опел и братята му предприятието разшири продуктовата си гама първоначално с велосипеди.

През 1893 г. Вилхелм фон Опел представлява фирмата си на Световното изложение в Чикаго, където за първи път се сблъсква с новоразработени автомобили. След като през 1897 г. производството на велосипеди изпада в криза, Вилхелм фон Опел предлага да се започне производство на автомобили. Компанията придоби съответните патенти и проучи възможности за придобиване на други предприятия. През 1898 г. „Опел“ най-накрая закупи „Anhaltinische Motorwagenfabrik Dessau“ и започна да произвежда автомобили в Рюселсхайм по модела на тези от Десау. През следващите години компанията „Опел“ непрекъснато усъвършенстваше своите превозни средства.

С началото на Първата световна война търсенето на превозни средства и двигатели скочи рязко поради военните поръчки. В Рюселсхайм вече се произвеждаха предимно товарни и санитарни автомобили, както и автомобили за съобщения и разузнаване. През 1914 г. „Опел“ беше най-големият германски производител на автомобили. Решаваща роля за това имаше Вилхелм фон Опел, който въведе в компанията новаторските производствени технологии, с които се беше запознал в САЩ, предимно във „Форд“.

Вилхелм фон Опел е обявен за благородник през 1917 г. Преди това, още през 1908 г., той е бил назначен за търговски съветник на Великохерцогство Хесен, а през 1916 г. – за таен търговски съветник.

След Първата световна война „Опел“ премина към серийно производство в съвременния смисъл на думата. Благодарение на тази промяна производствените разходи и продажните цени спаднаха, а фирмата „Опел“ се превърна в най-големия производител на автомобили в Германската империя. През 1928 г. предприятието беше преобразувано в акционерно дружество, а през март 1929 г. беше придобито от американския концерн „Дженерал Моторс“ за 154 милиона RM. В рамките на това придобиване Вилхелм фон Опел се оттегли от оперативното ръководство и заема поста председател на надзорния съвет, като управлението вече беше в ръцете на американците.

През 1928 г. Вилхелм фон Опел се установява във Висбаден. Там той се занимава и с меценатска дейност. По време на световната икономическа криза град Висбаден се сблъсква с трудно финансово положение. „Опел“ отпусна на града щедри заеми за реализиране на проекти за благоустройство и строителство, с които градът искаше да възстанови курортната си традиция от периода преди Първата световна война и да се позиционира като модерен курортен и банен град.

В този контекст се вписваха и плановете за изграждане на модерен открит плувен басейн на хълма Нероберг във Висбаден. За реализацията на новата сграда, планирана отдавна, Опел дари на града 100 000 RM, а още 150 000 RM предостави на града като безлихвен заем. Плувният басейн, кръстен на Вилхелм фон Опел, беше открит през 1934 г. и се считаше за един от най-модерните и красиви открити басейни в Германия.

През 1938 г. „Опел“ дари средства за изграждането на заслон в градската гора на Висбаден, на който Сдружението за благоустройство на Висбаден даде името „Заслон „Вилхелм фон Опел““. Други дарения на Опел бяха използвани за изграждането на хокейни, тенисни и голф съоръжения за клубове във Висбаден. За неговата щедрост като дарител свидетелстват също камъкът на Гьоте (Отваря се в нов раздел) във Фрауенщайн, наблюдателната кула „Гьоте-Ваарте“ на Гейсберг (Отваря се в нов раздел) и кулата „Вилхелм фон Опел“ (Отваря се в нов раздел) на Келерскопф (Отваря се в нов раздел).

След „вземането на властта“ от националсоциалистите Вилхелм фон Опел се присъедини към НСДАП на 1 май 1933 г. По време на Ваймарската република до 1930 г. той беше член на Германската народна партия (ДВП). Между 1930 и 1933 г. той е бил близо до Германската центристка партия. След „вземането на властта“ от националсоциалистите Опел става член и на Германския трудов фронт, на Националсоциалистическата народна благотворителна организация, на Райхския съюз на германските ловци и на Академията за германско право. Като член на „Сталхелм – Съюз на фронтовите войници“ Опел е прехвърлен в СА през 1934 г. Освен това той е бил подкрепящ член на СС с годишно дарение от 1 200 RM. Подкрепящите членове на СС съставляваха подорганизация на СС, към която можеха да се присъединят и лица, които не бяха членове на НСДАП, и която служеше за събиране на дарения за създаването и разширяването на СС. Финансовите дарения, които обикновено се плащаха ежемесечно, не бяха свързани с официална служба в СС. Вилхелм фон Опел беше също така спонсор на „Домът на немското изкуство“ в Мюнхен, построен по поръчка на Адолф Хитлер през 1933 г. За други строителни проекти Вилхелм фон Опел предостави на НСДАП 21 000 RM.

Като председател на надзорния съвет Вилхелм фон Опел напълно подкрепи организационното привеждане на „Адам Опел АГ“ в съответствие с националсоциалистическата система на управление на предприятията. Така от 1933 г. нататък предприятието бе прехвърлено към „Немския трудов фронт“, заводите бяха организирани според „принципа на фюрера“, а еврейските собственици на филиали на „Опел“ бяха изтласкани от концерна. Като председател на надзорния съвет и син на основателя на фирмата, Опел беше най-висшият представител на компанията по време на нацисткия режим, докато членовете на американското ръководство оставаха на заден план в публичното пространство. По този начин Опел поддържаше тесни контакти с нацисткото ръководство и в професионалното си качество, като например посрещаше Хитлер от името на концерна на автомобилни изложения. Когато през 1936 г. срещу Вилхелм фон Опел бе започнато разследване поради данъчно нарушение, Хитлер одобри Министерството на икономиката на Райха да се погрижи глобата от 3,5 милиона RM да бъде намалена на 750 000 RM.

С избухването на Втората световна война през септември 1939 г. „Адам Опел АГ“ преориентира производството си към военна икономика, след като още през 30-те години на миналия век беше извлякла значителни ползи от поръчките в рамките на превъоръжаването на Вермахта. В Рюселсхайм производството на леки автомобили беше преориентирано към производство на компоненти за самолети. Проблемът с американското собственичество беше решен чрез структурни промени. Беше създадена специална комисия към Надзорния съвет, в която участваше и Вилхелм фон Опел, за да се спази изискването на националсоциалистите, че ръководството трябва да бъде германско. По този начин влиянието на американците беше запазено.

По време на Втората световна война компанията „Опел“ е използвала няколко хиляди принудителни работници. Като председател на Надзорния съвет Вилхелм фон Опел е бил информиран за предимно ужасните условия на третиране и настаняване на тези работници. До каква степен „Опел“ е имал влияние върху условията на живот, не е ясно.

По време на Втората световна война Вилхелм фон Опел беше многократно отличен от нацисткия режим. През октомври 1939 г. Опел получи от Адолф Хитлер Военния кръст за заслуги I степен за приноса си към германската военна икономика.

На 8 август 1941 г. в тържествената зала на кметството на Висбаден на Опел бе присъдено почетното гражданство на града. В благодарствената си реч Вилхелм фон Опел отбеляза постиженията на Хитлер в областта на възстановяването, по-специално по отношение на Вермахта.

Освен добрите си връзки с нацисткия режим, има сведения, че Вилхелм фон Опел е имал критично отношение и по някои малки въпроси. Така например той се е опитал да предпази от уволнение висши служители на фирмата, които или сами не са били „напълно арийци“, или са имали еврейска съпруга.

В рамките на своето дело пред комисията за разследване на нацисткото минало след войната Вилхелм фон Опел твърди, че заедно с Кристиан Бухер, шефа на Висбаденските водоснабдителни предприятия, се е застъпил за безбойното предаване на Висбаден в последните дни на войната през 1945 г. Двамата са разговаряли с полковник фон Циренберг, командващия офицер, отговарящ за Висбаден, който в крайна сметка е осъществил предаването на града без съпротива на американската армия.

Какъв влияние Опел наистина е оказал върху бойния командир фон Циеренберг, остава неясно в доклада на Бухер. Не се споменава също така дали фон Циеренберг, който нямаше никакъв боен опит и освен това разполагаше само с напълно недостатъчни сили, от своя страна изобщо е подготвял сериозно отбрана на Висбаден с бойни действия. Във всеки случай не се стигна до бойни действия и американците успяха да окупират Висбаден на 28 март 1945 г.

След края на Втората световна война Опел трябваше да премине през процес на денацификация. Процедурата пред денацификационната комисия срещу Опел приключи на 8 януари 1947 г. с класифицирането му в групата на „съучастниците“. Като „изкупление“ „Опел“ трябваше да плати глоба от 2 000 RM и освен това да поеме разходите по производството. Преди това „Опел“ и неговият адвокат се опитаха да оправдаят членството на индустриалеца в нацистките организации. Комисията се съгласи с аргументацията на адвокатите на „Опел“, че присъединяването към НСДАП не е било по убеждение, а поради икономически интереси, а членството в СС и СА е произтичало от по-ранни членства. Също така съдебната камара релативизира ролята на Опел във въоръжаването и военната икономика на нацистка Германия в духа на аргументацията на адвокатите. По отношение на чуждестранната работна ръка и военнопленниците камарата аргументира, че като председател на надзорния съвет на „Опел“ той не е бил отговорен за грижата за работниците в предприятието, а за управлението на предприятието.

Срещу решението на камарата и съответно класифицирането на Опел в групата на „съучастниците“ обжалване подаде не само общественият ищец, но и работническият съвет на „Адам Опел АГ“. До ново разглеждане на делото пред камарата не се стигна. Сред другите, работническият съвет беше оттеглил обжалването си, след което на 26 април 1948 г. беше издадена заповед за прекратяване на апелативното производство.

Малко преди прекратяването на производството Вилхелм фон Опел претърпя инсулт. Няколко дни по-късно, на 2 май 1948 г., Вилхелм фон Опел почина във Висбаден. Той беше погребан в Рюселсхайм.

Историческата експертна комисия, назначена с решение на Общинския съвет от 2020 г. за преразглеждане на транспортните площи, сградите и съоръженията в столицата на провинцията Висбаден, носещи имена на лица, препоръча отмяната на името „Опелбаде“ (Opelbade), както и преименуването на „Вилхелм-фон-Опел-Хютте“ (Wilhelm-von-Opel-Hütte). Освен това беше препоръчано отнемането на почетното гражданство, присъдено през 1941 г., тъй като Вилхелм фон Опел е бил член на различни националсоциалистически организации (НСДАП, ДАФ, НСВ, SA, подкрепящ член на СС, Райхски съюз на германските ловци, Академия за германско право). Още преди 1933 г. той е участвал в дейността на една националистическа група чрез членството си в „Сталхелм – Съюз на фронтовите войници“. Чрез значителни дарения в полза на НСДАП, СС и други нацистки организации той е оказал ефективна материална подкрепа на нацисткото движение. В рамките на публични прояви, между другото с участието на Адолф Хитлер, както и в речта си по повод назначаването му за почетен гражданин на Висбаден през 1941 г., той е изразил ясна подкрепа за националсоциализма като политическо движение и за нацисткия режим.

На 4 септември 2024 г. Общинският съвет на Висбаден-Североизток взе решение да отмени статута на „Опелбад“ като паметник, като запази името на неговия дарител Вилхелм фон Опел. Убежището, кръстено на Вилхелм фон Опел, беше преименувано на „Убежище Теуфелсграбен“. Решенията бяха приложени от общинската администрация на столицата на провинцията Висбаден с решение от 24 март 2026 г. В същото решение общинската администрация на столицата на провинцията Висбаден отне почетното гражданство на Вилхелм фон Опел.

[Настоящият текст е съставен от Курц Буххолц за печатната версия на „Енциклопедия на град Висбаден“ от 2017 г., преработен и допълнен от д-р Бригите Щрайх, а през 2024 г. – отново от д-р Катрин Лукат.]