Plessner, Helmuth

Философ, социолог

Роден: 04.09.1892 г. във Висбаден

умира: 12.06.1985 г. в Гьотинген

Плеснер, син на лекар с частен санаториум, учи във Фрайбург, Гьотинген, Хайделберг и Ерланген, където защитава докторска степен през 1916 г. Първоначално се фокусира единствено върху природните науки, но през същата година публикува и първата си философски ориентирана публикация: "Die wissenschaftliche Idee. Скица на нейната форма". Заедно с Ханс Дриш той е особено завладян от философията на Вилхелм Винделбанд и Едмунд Хусерл, които мотивират Плеснер да развие свой собствен идеен космос, като все по-стриктно вплита в мисленето си аспекти на хуманитарните и биологичните науки, психологията и социологията.

Преподавайки от 1920 г. като частен лектор, а от 1926 г. като доцент в Кьолн, той създава високопрофилни есета, които срещат само минимален отзвук. Есето "Die Einheit der Sinne, Grundlinien einer Ästhesiologie des Geistes" (1923) се доближава до дилтейсианската философия на живота. На идеологическите търсения на смисъла от 20-те години на ХХ век, които винаги настояват на свободата на човека в неговите мисли и действия, Плеснер се противопоставя с прогностичния анализ "Grenzen der Gemeinschaft. Критика на социалния радикализъм" (1924).

Основният труд на Плеснер става "Die Stufen des Organischen und der Mensch" (1928) - социологическа антропология, повлияна от феноменологията, която поне предварително формулира комплекси от въпроси за бъдещите социологически теории. Изтъкнатата "запазена марка" на Плеснер, концепцията за "ексцентричната позиционност", е свързана с това изследване: за разлика от животните, хората трябва да развият рефлексивно отношение към себе си в своята "отвореност към света".

Плеснер, който произхожда от еврейско семейство, е принуден да прекрати кариерата си от националсоциалистическата диктатура. Той напразно се опитва да продължи работата си в Истанбул. Благодарение на антрополога Фредерик Буйтендайк му е предложена лекторска позиция в университета в Гронинген. В резултат на германската окупация му се налага да се укрие. Още от изгнанието изпраща на бял свят труда си "Das Schicksal deutscher Geistes im Ausgang seiner bürgerlichen Epoche" (1935). За съжаление тази идеологическо-историческа диагноза за характера на германския народ е достъпна отново едва през 1959 г. под новото, вече известно заглавие "Закъснялата нация". През 1941 г. Плеснер е публикувал фундаментално изложение на един компонент от тълкуването на човешката природа - "Lachen und Weinen. Изследване на границите на човешкото поведение".

През 1951 г. Плеснер е назначен за професор по социология, включително философия, в университета в Гьотинген, където е ректор през 1960/61 г. Следват академични отличия. Плеснер става пионер в университетските изследвания. В дискурсите си по културология този свободолюбив мислител, чийто авторитет се признаваше само от малцина, трябваше да се придържа към идеите си за ексцентричното, което впечатляващо се проявява например в трактата му "Музикализация на сетивата".