Енгелберг, Александър фон

Предприемач

Роден: 20.06.1894 г. в Манхайм

Умира на: 07.01.1960 г. в Гринделвалд (Швейцария)

Баща му беше юристът Фридрих фон Енгелберг, който като държавен служител в Баден, наред с другото, ръководеше областния затвор в Манхайм от 1892 до 1909 г., а след това работеше като министерски съветник в Министерството на вътрешните работи на Баден. Майката на Александър фон Енгелберг, Каролине, произхождаше от предприемаческото семейство Дикерхоф. Баща ѝ беше Рудолф Дикерхоф, който през 1864 г., заедно с баща си Вилхелм Густав Дикерхоф и брат си Густав Дикерхоф, основа фабриката за портландски цимент „Дикерхоф & Синове“ в Майнц-Амонебург.

Александър фон Енгелберг посещава хуманистичната гимназия в Манхайм от 1903 до 1909 г. След като през 1909 г. баща му става министерски съветник в Министерството на вътрешните работи на Баден, той се прехвърля в хуманистичната гимназия в Карлсруе, където през юли 1912 г. полага зрелостния си изпит. На 1 октомври 1912 г. постъпва като кадет в Баденския личен драгунски полк № 12.

През 1914 г. фон Енгелберг издържа офицерския изпит във Военната академия в Мец и е повишен в лейтенант. По време на Първата световна война той е ранен в дясната ръка при кавалерийска атака в близост до Ландрес в Източна Франция. По време на възстановяването си фон Енгелберг завърши обучение за пилот във Военното летателно училище във Фрайбург в Брайсгау. По време на тренировъчен полет, в който участваше като наблюдател, самолетът му се разби. Той претърпя травма на гръбначния стълб и си счупи и двата крака. Поради тези наранявания фон Енгелберг вече не можеше да бъде изпратен на фронта. По време на възстановяването си през 1916 г. той започва да следва история, история на литературата и драматургия в Мюнхен.

Поради общия недостиг на офицери обаче фон Енгелберг се завръща в армията още същата година и получава командна длъжност в политическата полиция на военната администрация в Букурещ. Поради здравословното си състояние фон Енгелберг преминава на длъжността куриер в кабинета на германския военен аташе в Берн, където остава до края на войната през 1918 г. За военните си заслуги Александър фон Енгелберг е награден по време на Първата световна война с Железния кръст II степен и с Ордена на Царингера лъв, баденски орден за заслуги. През 1918 г. получава баденския знак за ранени. През 1935 г. му е присъден и Почетният кръст за фронтови бойци от Първата световна война.

След края на Първата световна война фон Енгелберг започва да се занимава с търговия. След краткотрайна работа в банковия сектор и в хартиената промишленост, през 1922 г., в разгара на инфлацията, той се присъединява към предприятието на своя дядо – фабриката за портландски цимент „Dyckerhoff & Sohne GmbH“. През 1928 г. той е назначен за управител. През 1931 г. предприятието се слива с „Wicking’sche Portland-Cement- und Wasserkalkwerke AG“ в „Portland-Zementwerke Dyckerhoff-Wicking AG“, която от 1936 г. оперира под името „Dyckerhoff Portland-Zementwerke AG“. В това новосъздадено акционерно дружество Александър фон Енгелберг беше пълноправен член на управителния съвет.

В съвета на директорите на новосъздаденото акционерно дружество, освен фон Енгелберг, участваха и брат му Фриц фон Енгелберг като председател на съвета на директорите, както и д-р Валтер Дикерхоф като още един редовен член, отговарящ за производството и техническите въпроси. Към тях през 1936 г. се присъединиха Йозеф Келервесел и Ханс Дикерхоф като заместник-членове на управителния съвет. Александър фон Енгелберг отговаряше за областите „Финанси“ и „Асоциации“ в рамките на управителния съвет. Работата в управителния съвет се характеризираше с тесни контакти и обмен с колегите. Освен това Александър фон Енгелберг притежаваше значителен дял от акциите на предприятието.

След „вземането на властта“ от националсоциалистите Александър фон Енгелберг стана член на различни нацистки организации. Така, като бивш военен пилот и частен пилот, от 1933 до 1942 г. той беше член на Националсоциалистическия авиационен корпус. От 1934 до 1945 г. предприемачът е бил член на „Немския трудов фронт“ – обединителната организация на работниците и работодателите в нацистката държава, а от 1935 г. – и член на „Националсоциалистическата народна благотворителна организация“. Освен това между 1935 и 1939 г. той е бил член на „Офферринг“ (Opferring) към гау-ръководството на НСДАП в Хесен-Насау. Нацисткият „Офферринг“ е бил партийна структура, която е служила за събиране на дарения и други вноски за НСДАП. Членство в партията не е било задължително. Размерът на плащанията, които Енгелберг е извършвал към нацистката организация „Opferring“, е неизвестен. Александър фон Енгелберг става подкрепящ член на СС през 1933 г. Подкрепящите членове на СС съставляват подорганизация на СС, към която могат да се присъединят и лица, които не са членове на НСДАП, и която служи за събиране на дарения за създаването и разширяването на СС. Финансовите вноски, които обикновено се плащаха ежемесечно, не бяха свързани с официална служба в СС. Размерът на плащанията, които Александър фон Енгелберг е извършвал към СС, също е неизвестен.

Въпреки многобройните си членства Александър фон Енгелберг влезе в конфликт с нацистката държава поради нацистките расови закони, тъй като съпругата му Хедвиг от гледна точка на националсоциалистите беше „полуеврейка“ или „еврейска метиска от първа степен“.

През 1938 г. фон Енгелберг искал да се запише като резервен офицер в новосъздадената Луфтвафе. Това желание не било удовлетворено поради „непълноарийската“ му съпруга.

„Еврейските смесени лица“, живеещи в Германската империя, бяха засегнати в по-малка степен от нацисткото преследване на евреите в сравнение с т.нар. „пълноценни евреи“; по-специално, систематичната депортация и избиване в лагерите на смъртта на СС от 1941 г. нататък не се отнасяше за тях. Освен това те не бяха длъжни да се обозначават като евреи, например чрез „еврейска звезда“. Въпреки това и срещу тях се засилваше дискриминацията, например при избора на професия. Това се отрази и на Хедвиг фон Енгелберг и нейните деца.

Александър фон Енгелберг се сблъска с нацисткото преследване на евреите и в друг контекст. От 1932 до 1945 г. той беше доброволен вицеконсул на Кралска Швеция. Задачите и влиянието на шведското вицеконсулство във Висбаден бяха по естество ограничени. Шведското консулство се намираше в жилището на фон Енгелберг във Висбаден-Бибрих и не беше компетентно по отношение на действителните консулски въпроси, като визи за влизане в Швеция. Тази компетентност принадлежеше на шведското консулство във Франкфурт на Майн. Освен това за „гражданите на Райха“ не е съществувало „задължение за виза за влизане“ в Швеция.

След избухването на Втората световна война Александър фон Енгелберг беше докладвал за арестите на „полско-еврейски“ граждани във Висбаден. Към него беше отправена молба за подкрепа и застъпничество за евреите от страна на неутралната държава. Той се опита да постигне подобрение на ситуацията чрез разговори с Гестапо във Висбаден. От Швеция получи съобщение, че за евреите нищо не може да се направи.

По време на Втората световна война „Dyckerhoff Portland-Zementwerke AG“ използвала принудителна работна ръка, за да поддържа производството си вследствие на нарастващия недостиг на персонал поради мобилизацията във Вермахта. Между 1939 и 1945 г. в завода са работили най-малко 63 принудителни работници от Италия, 38 от Белгия, четирима от Нидерландия, 24 от Полша, двама от Чехословакия и 59 т.нар. „източни работници“, т.е. работници от окупираните територии на Съветския съюз и Балтийските държави, са били наети в „Дикерхоф“. Настаняването на тези хора се осъществяваше, наред с другото, в лагера „Кале“. През 1943 г. фирмата „Дикерхоф“ подава заявление за строеж до град Майнц за изграждане на две бараки за настаняване на т.нар. „източни работници“ на територията на фирмата. Заявените бараки от тип RL IV/2 можеха да поемат максимум 70 т.нар. „източни работници“. Една от заявените бараки беше построена, но беше разрушена при въздушно нападение през лятото на 1944 г.

Принудителната работна ръка се използваше не само в производството на бетон и цимент, но и в селското стопанство във фермата „Хесслер-Хоф“ в Майнц-Амонебург, която принадлежеше на фирмата и на семейството на Дикерхоф.

Разпределението и използването на принудителната работна ръка, както и всички централни процеси в предприятието, бяха докладвани на управителния съвет и съответно на Александър фон Енгелберг, който вземаше окончателното решение. Недостигът на работна ръка беше основният проблем в производството до първите по-големи бомбени щети в завода през 1944 г. Въпросът кой е отговарял за набирането на принудителната работна ръка в концерна, както и дали и каква степен на влияние е имал Александър фон Енгелберг в качеството си на член на Управителния съвет, отговарящ за финансите и връзките с асоциациите, остава отворен.

Александър фон Енгелберг беше част от най-висшето ръководство на предприятието и, като значим акционер в компанията, чрез своята длъжност носеше косвена съотговорност за свързаното с войната увеличаване на производството до рекордни нива и за свързаното с това използване на принудителна работна ръка.

След капитулацията на Германия на 8 май 1945 г. Александър фон Енгелберг се дистанцира от нацисткия режим както вътре в компанията, така и пред американските окупационни сили. Дори в процеса по денацификацията Александър фон Енгелберг се позиционира като дистанциран от нацисткия режим и подчерта преди всичко положението на съпругата и децата си.

Позоваването на фон Енгелберг на дипломатическата му дейност за неутрална Швеция и на семейното му положение не остана без ефект и от гледна точка на американската окупационна администрация относително смекчи значението на членството му в нацистката партия и на водещата му позиция в предприятие, важно за военната промишленост. Срещу него не беше образувано дело пред денацификационната комисия.

В следвоенния период Александър фон Енгелберг беше член на управителния съвет на „Dyckerhoff Portland-Zementwerke AG“ до напускането си през 1959 г. Той беше сред най-важните фигури в германската строителна индустрия от следвоенния период. По негова инициатива през 1948 г. циментовата промишленост се обедини в браншовата асоциация „Zement Köln“, в която той също беше член на управителния съвет.
Между 1948 и 1959 г. той е председател на Федералната асоциация за камъни и земни материали. Освен това фон Енгелберг е член на консултативния комитет на Монтанския съюз в Люксембург и председател на надзорните съвети на „Боннер Портланд-Цемт-Фабрик“ и „Кемише Верке Алберт“ (Отваря се в нов раздел) във Висбаден.

Освен това той беше член на надзорните съвети на „Дрезденска банка“, на „DAMCO Scheepvaart-Maatschappij NV“ в Ротердам и на „Kraftwerke Mainz-Wiesbaden AG (Отваря се в нов раздел)“. Александър фон Енгелберг беше почетен председател на Професионалната асоциация на циментовата промишленост и на Германо-нидерландската търговска камара във Франкфурт на Майн. През 1955 г. му е присъден Големият федерален кръст за заслуги, а през 1959 г. – Големият федерален кръст за заслуги със звезда. През 1959 г. корабоплавателната компания DAMCO кръщава един от корабите си на негово име.

В квартал Майнц-Амонебург, по решение на Общинския съвет от 24 февруари 1966 г., една улица е кръстена на името на бизнес лидера.

Историческата експертна комисия, назначена с решение на Общинския съвет през 2020 г. за преразглеждане на транспортните площи, сградите и съоръженията в столицата на провинцията Висбаден, кръстени на имена на лица, препоръча преименуването на улица „Александър фон Енгелберг“ поради членството на фон Енгелберг в различни националсоциалистически организации (NSFK, подкрепящ член на СС, DAF, NSV, NS-Opferring). Като член на управителния съвет на компанията „Дикерхоф“ фон Енгелберг е носил отговорност за използването на принудителна работна ръка в рамките на предприятието. В обектите на предприятието между 1939 и 1945 г. са били използвани принудителни работници от Италия, Белгия, Нидерландия, Полша, Чехословакия и т.нар. „източни работници“. По този начин фон Енгелберг е участвал в умишленото нанасяне на вреда на други лица между 1933 и 1945 г.

На 26 ноември 2024 г. компетентният местен съвет на Майнц-Амонебург реши да не следва препоръката на Историческата експертна комисия и вместо това да представи името в контекста на събитията. Това бе потвърдено с решение на магистрата от 24 март 2026 г.

[Настоящият текст е изготвен от д-р Ролф Фабер за печатната версия на градския енциклопедичен речник на Висбаден от 2017 г. и е преработен и допълнен през 2024 г. от д-р Катрин Лукат.]