Енгелберг, Александър фон

Предприемач

Роден: 20.06.1894 г. в Манхайм

Умира на: 07.01.1960 г. в Гринделвалд (Швейцария)

Баща му е юристът Фридрих фон Енгелберг, който като държавен служител в Баден отговаря за държавния затвор в Манхайм от 1892 до 1909 г., а след това работи като министерски съветник в баденското Министерство на вътрешните работи. Майката на Александър фон Енгелберг - Каролина, произхожда от предприемаческото семейство Дайкерхоф. Баща ѝ е Рудолф Дайкерхоф, който през 1864 г. основава фабриката за портландцимент Dyckerhoff & Sohne в Майнц-Амьонебург заедно с баща си Вилхелм Густав Дайкерхоф и брат си Густав Дайкерхоф.

Александър фон Енгелберг посещава хуманитарната гимназия в Манхайм от 1903 до 1909 г. След като баща му става министерски съветник в Министерството на вътрешните работи на Баден през 1909 г., той се прехвърля в хуманистичната гимназия в Карлсруе, която завършва през юли 1912 г. На 1 октомври 1912 г. се присъединява към баденския Лайбдрагонерски полк № 12 като прапоршчик.

През 1914 г. фон Енгелберг издържа офицерски изпит във военния колеж в Мец и е повишен в лейтенант. По време на Първата световна война е ранен в дясната ръка по време на кавалерийска атака близо до Ландрес в Източна Франция. По време на възстановяването си фон Енгелберг се обучава като пилот в летателното училище във Фрайбург им Брайзгау. По време на тренировъчен полет, в който участва като наблюдател, самолетът му се разбива. Получава травма на гръбначния стълб и счупва двата си крака. Тези наранявания означават, че фон Енгелберг не може повече да бъде използван на фронта. По време на възстановяването си през 1916 г. той започва да учи история, литературна история и драматургия в Мюнхен.

Въпреки това, поради общия недостиг на офицери, фон Енгелберг се връща в армията през същата година и получава командирско място в политическата полиция на военната администрация в Букурещ. Поради здравословното си състояние фон Енгелберг се премества на длъжност куриер в канцеларията на германския военен аташе в Берн, където остава до края на войната през 1918 г. Александър фон Енгелберг е удостоен с Железен кръст II степен и орден "Цайрингерски лъв", орден за заслуги от Баден, за военната си служба по време на Първата световна война. През 1918 г. получава значка за ранени от Баден. През 1935 г. е награден и с Почетния кръст за фронтови бойци от Първата световна война.

След края на Първата световна война фон Енгелберг се заема с търговска кариера. След временна работа в банковата индустрия и в производството на хартия, през 1922 г., по време на сътресенията на инфлацията, той се присъединява към компанията на дядо си - Portland-Cementfabrik Dyckerhoff & Sohne GmbH. През 1928 г. е назначен за управляващ директор. През 1931 г. компанията се слива с Portland-Cement- und Wasserkalkwerke AG на Wicking's sche и се образува Portland-Zementwerke Dyckerhoff-Wicking AG, която през 1936 г. е преименувана на Dyckerhoff Portland-Zementwerke AG. Александър фон Енгелберг е пълноправен член на Управителния съвет на това новосъздадено акционерно дружество.

Освен фон Енгелберг, Управителният съвет на новосъздаденото акционерно дружество включва неговия брат Фриц фон Енгелберг като председател и д-р Валтер Дайкерхоф като още един редови член, отговарящ за производствените и техническите въпроси. През 1936 г. Йозеф Келервесел и Ханс Дайкерхоф са добавени като заместник-членове на управителния съвет. Александър фон Енгелберг отговаря за финансите и въпросите на сдруженията в борда. Работата на управителния съвет се характеризираше с тесен контакт и обмен на информация с колегите. Освен това Александър фон Енгелберг притежаваше немалък брой акции на дружеството.

След идването на националсоциалистите на власт Александър фон Енгелберг става член на различни нацистки организации. Като бивш военен пилот и частен пилот, той е член на националсоциалистическия летателен корпус от 1933 до 1942 г. От 1934 г. до 1945 г. предприемачът е член на Германския трудов фронт, т.е. на обединеното сдружение на работниците и работодателите в нацистката държава, а от 1935 г. е член и на Националсоциалистическото народно благоденствие. Между 1935 г. и 1939 г. е член и на Кръга на жертвите на NSDAP в гаулайтунг Хесен-Насау. NS-Opferring е партийна организация, която събира дарения и други вноски за NSDAP. Членството в партията не е било задължително. Размерът на плащанията, извършени от фон Енгелберг към NS-Opferring, е неизвестен. През 1933 г. Александър фон Енгелберг става подкрепящ член на СС. Подкрепящите членове на СС образуват подорганизация на СС, към която могат да се присъединят и нечленове на НСДАП и която служи за събиране на дарения за създаването и разширяването на СС. Финансовите вноски, които обикновено се плащат ежемесечно, не са свързани с официална служба в СС. Размерът на плащанията, които Александър фон Енгелберг е направил за СС, също не е известен.

Въпреки многобройните си членства, Александър фон Енгелберг влиза в конфликт с нацистката държава заради нацистките расови закони, тъй като съпругата му Хедвиг е "полуеврейка" или "еврейска полукръв от първа степен" в очите на нацистите.

През 1938 г. фон Енгелберг иска да се кандидатира за офицер от резерва в новосъздаденото Луфтвафе. Това желание не е изпълнено заради "непълноценната му арийска" съпруга.

"Еврейските полукръвни", живеещи в Германския райх, са засегнати в по-малка степен от нацистките преследвания на евреите в сравнение с т.нар. пълноправни евреи; в частност, систематичното депортиране и убийства в лагерите за унищожение на СС от 1941 г. нататък не се отнасят за тях. Те също така не са били задължени да се идентифицират като евреи, например чрез носене на "еврейска звезда". Въпреки това те също са подложени на все по-жестока дискриминация, например при избора на професия. Това засяга и Хедвиг фон Енгелберг и нейните деца.

Александър фон Енгелберг се сблъсква с нацисткото преследване на евреите и в друг контекст. От 1932 до 1945 г. той е почетен вицеконсул на Кралство Швеция. Задачите и влиянието на шведското вицеконсулство във Висбаден естествено са били ограничени. Шведското консулство се е помещавало в дома на фон Енгелберг във Висбаден-Бибрих и не е отговаряло за действителни консулски въпроси, като например входни визи за Швеция. Тази отговорност е била на шведското консулство във Франкфурт на Майн. Освен това от "германците от Райха" не се изискваше да получават "входна виза" за Швеция.

След избухването на Втората световна война Александър фон Енгелберг е съобщил за ареста на "полско-еврейски" граждани във Висбаден. От неутралната държава са го помолили за подкрепа и помощ за евреите. Той се опитва да подобри положението, като прави постъпки пред Гестапо във Висбаден. От Швеция му съобщават, че за евреите не може да се направи нищо.

По време на Втората световна война Dyckerhoff Portland-Zementwerke AG използва принудителен труд, за да поддържа производството си поради нарастващия недостиг на персонал, причинен от наборната служба във Вермахта. Между 1939 г. и 1945 г. в Dyckerhoff са назначени най-малко 63 принудителни работници от Италия, 38 от Белгия, четирима от Нидерландия, 24 от Полша, двама от Чехословакия и 59 т.нар. източни работници, т.е. работници от окупираните територии на Съветския съюз и балтийските държави. Тези хора са били настанени в лагера Кале, наред с други места. През 1943 г. Dyckerhoff подава заявление за строеж до град Майнц за построяване на две бараки за настаняване на т.нар. източни работници на територията на компанията. В поисканите бараки TYPE RL IV/2 можели да бъдат настанени максимум 70 т.нар. източни работници. Едната от заявените бараки е построена, но е разрушена при въздушно нападение през лятото на 1944 г.

Принудителните работници са били използвани не само в производството на бетон и цимент, но и в селското стопанство във фермата Hessler-Hof в Майнц-Амьонебург, която е принадлежала на компанията и на семейство Dyckerhoff.

Разпределянето и използването на принудителен труд, както и всички централни процеси в компанията, е било доведено до знанието на Управителния съвет, а оттам и до Александър фон Енгелберг, който е взел окончателното решение. Недостигът на работна ръка е централен проблем в производството до първите големи бомбени щети в завода през 1944 г. Остава да се види кой е бил отговорен за набирането на принудителни работници в групата и дали и какъв обхват на влияние е имал Александър фон Енгелберг като член на управителния съвет, отговарящ за финансите и сдруженията.

Александър фон Енгелберг е бил част от висшия мениджмънт на компанията и съответен акционер на компанията, косвено отговорен за свързаното с войната увеличаване на производството до рекордни нива и свързаното с това използване на принудителен труд.

След капитулацията на Германия на 8 май 1945 г. Александър фон Енгелберг се дистанцира от нацисткото управление както в рамките на компанията, така и по отношение на американската окупационна власт. В процедурата по денацификация Александър фон Енгелберг също се позиционира като дистанциран от нацисткия режим и набляга най-вече на положението на съпругата и децата си.

Позоваването на фон Енгелберг на дипломатическата му дейност в полза на неутрална Швеция и на семейното му положение не остава без ефект и от гледна точка на американската окупационна администрация релативизира членството му в нацистката организация и водещата му позиция в една важна за въоръжаването компания. Срещу него не е образувано производство.

В следвоенния период Александър фон Енгелберг е член на Управителния съвет на Dyckerhoff Portland-Zementwerke AG до пенсионирането си през 1959 г. Той е един от най-важните играчи в германската строителна индустрия в следвоенния период. По негова инициатива през 1948 г. циментовата промишленост се обединява в Кьолнската циментова асоциация, на която той също е член на Управителния съвет.
В периода 1948-1959 г. е председател на Федералната асоциация за камък и земя. Освен това фон Енгелберг е член на Консултативния комитет на Общността за въглища и стомана в Люксембург и председател на надзорните съвети на Bonner Portland-Zement-Fabrik и Chemische Werke Albert (Отваря се в нов раздел) във Висбаден.

Бил е и член на надзорните съвети на Dresdner Bank, DAMCO Scheepvaart-Maatschappij NV Rotterdam и Kraftwerke Mainz-Wiesbaden AG (Отваря се в нов раздел). Александър фон Енгелберг е бил почетен председател на Германската асоциация на циментопроизводителите и на Германско-холандската търговска камара във Франкфурт на Майн. През 1955 г. е награден с Големия кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия, а през 1959 г. - с Големия кръст на Ордена за заслуги със звезда. През 1959 г. корабната компания DAMCO кръщава един от своите кораби на негово име.

В окръг Майнц-Амьонебург с решение на градския съвет от 24 февруари 1966 г. на името на ръководителя на компанията е кръстена улица.

Историческата експертна комисия, назначена от градския съвет през 2020 г. за преглед на зоните за движение, сградите и съоръженията, наречени на личности в столицата на провинция Висбаден, препоръчва преименуването на Александър фон Енгелберг заради членството на Енгелберг в различни националсоциалистически организации (NSFK, подкрепящ член на SS, DAF, NSV, NS-Opferring). Като член на Управителния съвет на Dyckerhoff фон Енгелберг е отговорен за използването на принудителен труд в компанията. Между 1939 г. и 1945 г. на обектите на компанията са разположени принудителни работници от Италия, Белгия, Нидерландия, Полша, Чехословакия и т.нар. източни работници. По този начин фон Енгелберг е участвал в умишленото нанасяне на вреда на други хора между 1933 и 1945 г.

[Този текст е написан от д-р Ролф Фабер за печатната версия на Висбаденския градски речник от 2017 г. и е преработен и допълнен от д-р Катрин Лукат през 2024 г.].