С решение на Общинския съвет от 23 февруари 1967 г. в квартал Бирщадт една улица беше кръстена на името на лекаря и университетския професор Герхард Катш. Герхард Катш е роден на 14 май 1887 г. в Берлин като син на драматурга и художника Херман Катш и съпругата му, драматургичката Елизабет Катш, родена Беутнер. От 1893 до 1905 г. Кач посещава средното училище и Френската гимназия в Берлин. След това изучава биология, физика и философия в Париж.

От 1906 г. Кач учи медицина в Марбург и Берлин и през 1912 г. защитава докторска дисертация в Берлин. Същата година става асистент-лекар в Общинската болница в Хамбург-Алтона, а през 1914 г. – старши лекар там. След избухването на Първата световна война Кач служи в армията като батальонен лекар от резерва от август 1914 г. до януари 1917 г. и от август до ноември 1918 г. През 1917 г., по инициатива на своя академичен наставник Густав фон Бергман, Кач е освободен от военна служба и защитава хабилитационна дисертация в Университета в Марбург.
След края на Първата световна война Кач остава като старши лекар при своя ментор фон Бергман в Марбург и през 1920 г. заедно с него се премества в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, където е назначен за извънпланов професор. През 1926 г. Кач е назначен за главен лекар на Медицинската клиника на болницата „Хелиг-Гайст“ във Франкфурт на Майн, а през 1928 г. – за директор на Медицинската клиника в Грайфсвалд, както и за професор по вътрешни болести в Университета в Грайфсвалд.

Основният фокус в работата и изследванията на Кач беше захарен диабет. С цел по-добро проучване и лечение на захарен диабет, с участието на Кач беше основана „Фондация Арндт – Дом за диабетици в Гарц“ на остров Рюген. През 1937 г. лекарът формулира в „Тезите от Гарц“ метод за лечение на диабета и постави началото на промяна в парадигмата при характеризирането на заболяването. Катч оценяваше диабета като заболяване, което подлежи на лечение.

При лечението Кач залагаше на система от четири стълба: диета, инсулин, работа и обществен живот. Кач се опита да приложи тази концепция на практика в своя дом за диабетици на остров Рюген.

След „превземането на властта“ от националсоциалистите през 1933 г. в медицинските среди се води дискусия дали диабетиците трябва да бъдат включени в националсоциалистическата програма за генетично здраве и да бъдат стерилизирани. В рамките на този дебат Кач повтори своите „Тези от Гарц“ и застъпи позицията, че диабетиците макар и да са болни, заболяването е лечимо. Той отхвърли принципната стерилизация, но в конкретни случаи не я изключваше.

Различни речи и доклади показват, че въпреки резервите си срещу общата стерилизация на диабетиците, Кач по принцип аргументираше в рамките на парадигмите на нацистката расова хигиена и концепцията за народното здраве на националсоциалистите. В дискусията относно включването на диабетиците в процесите на принудителна стерилизация Катч в крайна сметка успя да наложи своето мнение. Засегнатите лица не попадаха по принцип под обхвата на „Закона за предотвратяване на наследствени заболявания при потомството“ от 14 юли 1933 г.

През 1937 г. Кач става кандидат-член на НСДАП, а през 1943 г. получава партийната си книжка. Освен това, като член на „Сталхелм – Съюз на фронтовите войници“, през 1933/34 г. Катш е прехвърлен в СА, където заема званието „Обершарфюрер“. Освен това Катш вероятно е изпълнявал и функциите на „Штурмбан-арц“ в СА. Герхард Кач беше също така подкрепящ член на СС и на Националсоциалистическия авиационен корпус. Подкрепящите членове на СС съставляваха подорганизация на СС, към която можеха да се присъединят и лица, които не бяха членове на НСДАП, и която служеше за събиране на дарения за създаването и разширяването на СС. Финансовите вноски, които обикновено се плащаха ежемесечно, не бяха свързани с официална служба в СС. Освен това са документирани членства в Националсоциалистическата народна благотворителна организация, в Райхския съюз за противовъздушна отбрана и в Райхския колониален съюз.

В непосредствения следвоенен период, вероятно през 1946 г., Кач се е изказал в писмена мотивация относно отношението си към НСДАП и към нацисткия режим. В това изявление той подчерта, че е възникнал конфликт с партията поради това, че е продължил да наема еврейски асистент – лекаря Алфред Люблин. Кач съобщи също така за опити за доносничество. През 1935 г. той е бил призован да представи в кратък срок удостоверение за произход. Освен това е запазено искане от октомври 1938 г. от страна на райхсминистъра на науката, образованието и народното просвещение да бъде представено удостоверение за произхода на съпругата му с цел допълване на личното досие. В отговор на това Кач е предоставил родословното удостоверение на съпругата си. В партийната кореспонденция, отнасяща се до Кач, са запазени и други сведения, че той действително е бил подложен на нападки от страна на колегите си поради предполагаемия си „неарийски“ произход. Паул Росток, упълномощен за медицинска наука и изследвания към нацисткия генерален комисар по здравеопазването, се допита през 1944 г. до няколко колеги на лекаря и до нацистката асоциация на преподавателите в Университета в Грайфсвалд относно вътрешния лекар. Причината за това беше намерението да се повери на Кач професорска катедра в по-голям университет. В отговор на това запитване в края на март 1944 г. лидерът на нацистките преподаватели в Грайфсвалд, Гунтер Шулце, потвърди, че няма никакви резерви по отношение на Кач.

Не са могли да бъдат доказани нападки или професионални неблагоприятни последици. Съответно през 1944 г. Кач е бил подходящ кандидат за професорска длъжност в по-голям университет. В същото време остава неясно дали вътрешноуниверситетските нападки срещу Кач са били причина за многобройните му членства в нацистки организации.

Остава също така под въпрос дали предполагаемата помощ, оказана от Кач на неговия асистент Лублин, действително е била причина за враждебните нападки от страна на колегията на университета в Грайфсвалд. Във всеки случай в съвременните документи не се откриват признаци за активна помощ в полза на Лублин.

Началото на Втората световна война повлия и на медицинската дейност на Кач. Така през 1940 г. той предложи на декана си оттук нататък занятията да се преместят в голям военен лазарет. Предложението не беше прието.

Самият Кач стана консултант-интернист на медицинската служба във военния окръг II и отговаряше за ръководството на резервните лазарети в Грайфсвалд. Като военен лекар Кач беше изпращан многократно в близост до фронта на Балканите и в Украйна в хода на войната. След нападението срещу Съветския съюз през юни 1941 г. на Кач бе възложено медицинското наблюдение и грижата за лагера за военнопленници „Сталаг II C“. Освен това Кач, в качеството си на консултант-интернист, работи в тясно сътрудничество с Инспекцията по военномедицинските въпроси, и по-специално с главния консултант-интернист към нея Курт Гутцайт. В рамките на тази дейност Кач участва и във военни изследователски проекти, както и в конференции като „Работна среща Изток“, проведена през март 1943 г. от Инспекцията по военно-медицинските въпроси. На тази конференция Карл Гебхард и неговият сътрудник Фриц Фишер представиха резултатите от експериментите си със сулфонамид върху умишлено ранени затворнички от концентрационния лагер Равенсбрюк. По този начин Катш най-късно от този момент нататък е бил информиран за престъпните експерименти върху хора в германската система от концентрационни лагери.

В Медицинската клиника в Грайфсвалд Катч, заедно със своя старши лекар Мартин Гулцов, от ноември 1941 г. сам провеждаше т.нар. „експерименти за подхранване“ върху съветски военнопленници от лагера за военнопленници, който му беше възложен. Експериментите имаха за цел да изследват метаболитни нарушения, възникнали вследствие на недохранване.

Тези експерименти бяха проведени върху 16 военнопленници. Трима военнопленници починаха, а тринадесет се възстановиха. Няколко от тези възстановени военнопленници бяха използвани след лечението си като принудителна работна ръка в клиниката в Грайфсвалд и в селското стопанство. При тези експерименти Герхард Катш не се е стремил само към спасяването на човешки животи, а и към получаването на познания в областта на хранителната физиология. Те са представлявали косвен интерес за Вермахта и военната медицина и са се считали за важни за военната икономика.

Когато в края на войната Червената армия настъпи към Грайфсвалд, Кач беше част от седемчленна германска делегация за капитулация, която в Анкам провеждаше преговори за безбойна капитулация на град Грайфсвалд. Кач описа събитията в доклад, написан от него след 1945 г. Не е ясно каква точно роля е изиграл той при предаването на града. Във всеки случай участието на високопоставен медицински офицер в една от многобройните децентрализирани преговори за капитулация на формирования и подразделения на Вермахта през последните дни на „Третия райх“ не е било по никакъв начин необичайно. Основните описания от следвоенния период, и по-специално драматичното описание на предполагаемата опасност за собствения му живот, произхождат до голяма степен от самия Кач. Снимки доказват присъствието му на среща с Червената армия, но вече не може да се възстанови каква точно роля е поел Кач при тези преговори.

Сигурно е, че Кач многократно сам повдигаше темата за участието си в капитулацията на Грайфсвалд и накрая през 1952 г. беше обявен за почетен гражданин на Грайфсвалд. В Германската демократична република Кач успя да продължи изследванията си и получи интензивна подкрепа. Той написа множество изследвания, ръководи няколкостотин дисертации и хабилитационни работи, получаваше допълнителни заплати и разходни надбавки и пътуваше в чужбина за лекции и конгреси. През 1952 г. той получи Националната награда на ГДР, през 1953 г. Кач стана пълноправен член на Германската академия на науките, а през 1954 г. беше назначен за ректор на Университета в Грайфсвалд. Заемаше тази длъжност до 1957 г. През 1955 г. е приет в „Леополдина“.

Кач многократно е бил председател на германския конгрес по (Отваря се в нов раздел) вътрешни болести във Висбаден, а през 1953 г. става председател на Германското дружество по вътрешни болести, което до 1959 г. действа като общогерманска организация. Освен това Кач получава множество отличия. През 1951 г. в ГДР му е присъдена почетната титла „Заслужил лекар на народа“. През 1953 г. Университетът в Грайфсвалд му присъжда званието почетен сенатор. През 1956 г. му е присъдена титлата „Изключителен учен на народа“. Година по-късно Университетът в Грайфсвалд му присъди почетното звание „почетен доктор“ и почетната верига на университета. Той почина на 7 март 1961 г. в Грайфсвалд.

От средата на 90-те години на миналия век се води противоречива дискусия относно ролята на Герхард Катш по време на „Третия райх“. Още през 1994 г., по време на Деня на диабетиците в Берлин, се състоя демонстрация срещу по-нататъшното връчване на медала „Герхардт Кач“, създаден през 1979 г., от страна на Немското дружество по диабет. През 2001 г. диабетологът Михаел Бергер отказа да приеме отличието „Медал „Герхард Катш“. Бергер не само критикува ролята на Кач в „Третия райх“, но и призова за по-реалистична оценка на приноса на Кач към немските изследвания в областта на диабета. Критиката на Бергер доведе до свикването на историческа комисия от страна на Немското дружество за диабет.
Комисията, съставена изцяло от медици, оцени предимно медицинските постижения на Кач. По въпроса за връзката му с националсоциализма и неговата здравна политика обаче експертното становище се съобрази с изявленията на Кач от следвоенния период. Първоначално експертното становище не доведе до непосредствени последствия. Медалът „Герхард Кач“ беше преименуван на Почетен медал на Немското дружество по диабет при връчването му през 2023 г., след като по-нови изследвания в областта на историята на медицината сочеха, че вече не може да се изключи възможността Кач да е действал неетично по времето на националсоциализма, както самата Немска диабетна асоциация констатира.

Историческата експертна комисия, назначена с решение на Общинския съвет през 2020 г. за преразглеждане на транспортните площи, сградите и съоръженията в столицата на провинцията Висбаден, носещи имена на лица, препоръча преименуването на улица „Герхард Катш“ поради членството на Катш в различни националсоциалистически организации (NSDAP, SA, подкрепящ член на SS, подкрепящ член на NSFK, NSV, RKB, RLSB). Освен това той е заемал длъжности в SA като „Обершарфюрер“ и „Штурмбан-арц“, като по този начин активно е подкрепял националсоциалистическата държава. Преди 1933 г. той е участвал в дейността на „Щалхелм – Съюз на фронтовите войници“ – една фолк-националистическа група. В свои публикации и речи Кач публично изразяваше националсоциалистическата идеология, като подкрепяше здравната политика и расовата хигиена на нацисткия режим. По този начин той публично се обяви за националсоциализма.

Освен това през юни 1941 г. на Кач е възложено медицинското наблюдение и грижата за лагера за военнопленници „Сталаг II C“. В рамките на тази дейност от ноември 1941 г. той провежда т.нар. „експерименти за подхранване“ върху 16 съветски военнопленници. Поради тези причини Кач е участвал в умишленото нанасяне на вреда на други лица в периода между 1933 и 1945 г.

Компетентният местен съвет на Висбаден-Бирщат се съобрази с препоръката на Историческата експертна комисия и на 25 април 2024 г. прие решение за преименуване на улицата на „Анна-фон-Доеминг-щрасе“. Преименуването беше осъществено с решение на общинската администрация от 5 май 2026 г.