Изложбата, посветена на природните и културните науки, обединява най-разнообразни гледни точки: тя не само показва впечатляващото разнообразие от отровни организми, но и хвърля светлина върху начина, по който човек борави с отровните вещества. Погледът към медицината показва, че отровите не само убиват, но и могат да лекуват. Много лекарства се базират на първоначално токсични вещества – например дигитоксинът от наперстянка. Затова не може да липсва и Парацелз, който някога е постулирал: „Всички неща са отрова и нищо не е без отрова; само дозата определя дали едно нещо е отрова или не.“

Годишната изложба на Природонаучните колекции на музея се основава на два стълба: В първата секция – „Отрова и природа“ – се намират известни отровни представители като кобрата и скорпиона. Освен това тук могат да бъдат открити организми, чиято отровност може да изненада. Плумплори, единственият отровен примат, защитава малките си, като втрива отровата си в козината им. И казуа има отровна шпора, но тя се среща само при мъжките, които я използват при битки с конкурентни мъжки. Освен това се разглеждат въпросите: какво всъщност е отровата? Как са възникнали отровите в еволюционно отношение? Какво предимство има да си отровен? И има ли и недостатъци?

Специално за изложбата в музея бяха създадени, наред с другото, модел в естествена големина на морска оса и отливка на комодски варан. С голяма прецизност препариращите създадоха изключителни творби. Морската оса е суперлативите сред отровните животни. Мощната ѝ отрова може да доведе до смърт в рамките на няколко минути при контакт с пипалата ѝ. Комодският варан, от друга страна, дълго време представляваше загадка.  Ухапването му се смяташе за причина за бактериална инфекция. Днес се знае, че жлезите в долната челюст съдържат отрова.

Освен стрелоопасната жаба, която съхранява отрова от храната си в кожата си, или рибата клоун, която търси защита сред пипалатата на морската анемона, и човекът знае как да използва отровите от околната среда за свои цели – и да разработва съвсем нови. Втората част на изложбата – „Човекът и отровата“ – осветява културната история на отровата. Започвайки от коренните народи, които използват токсични вещества за лов, ритуални цели или за опиянение, насочваме погледа си към миналото и настоящето. Пестициди по полетата, арсен в тапетите, болиголов в чашата, активни вещества в хапчетата. Отровите са многопластови; сами по себе си нито добри, нито зли.

Пестицидите нанасят огромна вреда на насекомите и значително опустошават почвения живот, но въпреки това допринасят за напълването на чиниите и стомасите ни на достъпни цени. Но за колко време още? В изложбата е обърнато специално внимание на фармацевтичното приложение на отровни вещества: беладона, наперстянка, костенурка и конусни охлюви. Тяхното токсично съдържание е послужило като отправна точка за разработването на лекарства като болкоуспокояващо от отровата на конусния охлюв или, в случая с костенурката, лекарство за диабет. Символично, добре напълненият аптекарски шкаф като елемент от изложбата представлява фармацията и с 45-те си чекмеджета кани посетителите да открият кои вещества са се продавали в аптеките в миналото с цел подобряване на здравето.

Освен това мултимедийна станция предлага възможност да се изследват ефектите на различни отрови върху тялото. Някои експонати могат да се докосват, като например двуметровият паяк от кожа, специално изработен за изложбата, или отливката на зъб от нарвал. Той не е отровен, но тъй като се възприема като „рог на еднорог“, през 12 век му се приписват магически сили, които трябва да предпазват от отравяне.

Изложбата е съпътствана от богата програма: например, съвместна инициатива с Caligari FilmBühne във Висбаден е посветена на темата за отровата във филмите (18 септември 2026 г., 18 януари 2027 г.), докато темата на изложбата ще бъде мотото на парти в Schlachthof Wiesbaden на 25 април.