Словенският град Любляна е най-големият град в страната с около 280 000 жители и е столица на балканската държава.

Първите езерни жилища на купчини съществуват в Люблянското блато още през 3500 г. пр. н. е. Първите илирийски и венециански селища съществуват от 1 000 г. пр. н. е., преди да започне първият келтски период около 400 г. пр. н. е. Римляните построяват първите военни укрепления през I в. пр.н.е., преди да основат селището Емона през 14 г. сл.н.е. След падането на Римската империя това селище се разпада и славяните колонизират региона, преди районът да попадне под властта на франките около 800 г.

Първото документирано споменаване на селище в Любляна датира от 1144 г., а през 1220 г. тя е обявена за град. Правата на пазара и градската стена са документирани за първи път през 1243 г. След няколко спора през 1278 г. Любляна става собственост на Хабсбургите и се превръща в столица на херцогство Карниола в Свещената римска империя. През 1415 г. е предотвратено турско нашествие. През 1461 г. градът става епископски център; построени са няколко училища, за да посрещнат постоянно нарастващото население. През 1754 г. градът има 9300 жители. През 1797 г. е издаден първият ежедневник на днешна Словения. През неспокойния XIX в. управлението се сменя често между Наполеоновата и Австро-Унгарската монархия.

След Първата световна война Словения за кратко е част от Кралството на сърби, хървати и словенци. През този период е основан Люблянският университет. След няколко промени на юрисдикцията преди и по време на Втората световна война, през 1945 г. Словения става част от Федеративна народна република Югославия. Едва след разпадането на Източния блок държавата със столица Любляна става независима през 1991 г.

На 30 март 1977 г. е подписано споразумение за побратимяване на градове между Любляна и Висбаден в Словения. По време на ответно посещение на 21 септември същата година делегация от Любляна подписва Златната книга на столицата на държавата Хесен.