Основата на стипендията е "Фестивалът на новата музика Fluxus", който се провежда във Висбаден през 1962 г. Това събитие на "Флуксус" е първият случай, в който новото художествено движение получава широко признание.

Работната стипендия е в размер на 10 000 евро и се отпуска за три месеца от юни до август. През това време на стипендиантите се осигурява място за живеене и студио в Nassauischer Kunstverein. След приключване на работната стипендия, от септември до края на май следващата година в NKV се провежда изложба на стипендиантите, придружена от публикация.

За срока на стипендията стипендиантите трябва да прекарват по-голямата част от времето си във Висбаден. Могат да бъдат номинирани национални и международни творци на възраст от 18 до 47 години от областта на изобразителното изкуство. Стипендията е отворена за всички художествени медии, включително перформативни подходи.

Стипендията "Следвай Флуксус - Флуксус и последствията", присъдена от столицата на провинция Висбаден и Nassauischer Kunstverein Wiesbaden за седемнадесети пореден път, получи Лола Гьолер през 2024 г.

Петчленното жури за 2024 г. беше в състав: Яна Деннхард / научен сътрудник, Музей Висбаден, Елмар Херман / визуален артист, Михаел Бергер / колекционер и меценат на "Флуксус", Висбаден, Моник Бер / отговорник за визуалните изкуства, Културна служба на град Висбаден и Лоте Динсе / директор, Nassauischer Kunstverein Wiesbaden.

Журито взе единодушно решение измежду 56 номинации и посочи следните причини за своя избор: Артистичната практика на Лола Гьолер включва скулптури, пърформанси, инсталации и видеоклипове. Интердисциплинарният ѝ подход се характеризира със силно чувство за медийна рефлексия и непрекъснато изследване на възприемането и конструирането на идентичността, паметта и реалността. Гьолер се занимава с теми и явления, които често са в периферията на социалното възприятие или дискурс. Тя изследва неконвенционалните начини на живот, социалната и културната динамика, ежедневните явления и митологичните конструкции. Журито беше особено впечатлено от сложността на нейните творби, които подтикват към критичен размисъл върху настоящите социални, политически и технологични обстоятелства. Тя успява да оспори границите между видимото и невидимото и активно да въвлече зрителя.