Деменцията е неврологично заболяване, което се характеризира с прогресивна загуба на когнитивните способности. В началото на заболяването често се нарушават краткосрочната памет и запаметяването на информация; с напредването на заболяването изчезва и съдържанието на дългосрочната памет, което вече е било запомнено. В резултат на това хората с това заболяване все повече губят уменията и способностите, които са придобили през живота си.

Деменцията обаче е нещо много повече от разстройство на паметта. С напредването на болестта все повече се влошават вниманието, езикът, разбирането, мисленето и ориентацията. Следователно деменцията се отразява на цялата същност на човека - на неговото възприятие, поведение и преживявания.

За деменцията се описват различни причини. Прави се основно разграничение между първични и вторични форми на деменция. Вторичните форми на деменция са вторични симптоми на други основни заболявания, като например метаболитни нарушения, недостиг на витамини и хронична интоксикация, причинена от алкохол или лекарства. Тези основни заболявания са лечими, а в някои случаи дори могат да бъдат излекувани. Поради това често е възможно симптомите на деменцията да бъдат променени. Ранното диагностициране е от особено значение за разграничаването и своевременното лечение на тези заболявания на деменцията.

Това обаче се отнася само за около десет процента от всички случаи на заболяването. До 90 % от тях са първични деменции, които обикновено са необратими.

Според изчисленията болестта на Алцхаймер е най-често срещаната необратима форма на деменция, като на нея се падат около 60-65%. След нея се нарежда съдовата деменция, която съставлява около 20-30 %. Около 15 % страдат от комбинация от двете заболявания. Други форми на деменция се срещат само при 5 до 15 процента от страдащите.

Деменцията на Алцхаймер е дегенеративно заболяване на мозъка, при което нервните клетки в мозъка се разрушават необратимо. Тази форма на деменция се развива по различен начин при всеки човек. Тя се характеризира с постепенно, почти незабележимо начало и непрекъснато влошаване на симптомите.

Съдовата деменция се характеризира с увреждане на мозъчната тъкан, причинено от промени в кръвоносните съдове, снабдяващи мозъка. Това е нарушение на кръвообращението в мозъка. Основните причини са фактори, които по принцип повишават риска от съдови заболявания, като високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, захарен диабет (захарна болест) и тютюнопушене. За да се предотврати заболяването, и в този случай е важно да се правят достатъчно физически упражнения, да се спазва балансирана диета, да се избягва тютюнопушенето и да се лекуват основните заболявания.

За по-голямата част от заболяванията, свързани с деменция, понастоящем не съществува терапия, която да води до излекуване. Затова основната цел на лечението е да се подобри качеството на живот на засегнатите и техните близки.

Медикаментозното лечение на пациенти с болестта на Алцхаймер е насочено, наред с други неща, към невротрансмитера ацетилхолин в мозъка. Използват се лекарства за инхибиране на ензима, който осигурява естественото разграждане на ацетилхолина. Друг медикаментозен подход е да се блокира действието на невротрансмитера глутамат, за който също се смята, че играе вредна роля в процеса на заболяването. При някои от засегнатите подобни медикаменти водят до подобряване на паметта и способността за концентрация.

Понякога те забавят и развитието на симптомите. Те обаче не могат да забавят или спрат действителния болестен процес, протичащ в мозъка.

Освен това съществуват редица лекарства, които могат да облекчат съпътстващите деменцията симптоми, като например безпокойство, сетивни илюзии, тревожност или нарушения на съня. Медикаментозното лечение винаги трябва да се провежда от лекари, които са запознати с нервните разстройства в напреднала възраст.

Медикаментите не са единственият метод на лечение, който играе важна роля за облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот. Например психотерапията може да бъде полезна в ранните етапи на заболяването, за да помогне за справяне с диагнозата.

Много лечения са насочени към трениране на останалите способности на пациента и повишаване на самочувствието му. Важно е да се съсредоточим върху съществуващите способности и нужди на засегнатите, да вземем предвид историята на живота им и да избегнем натиска за представяне.

Поради заболяването си засегнатите са все по-малко способни да се адаптират към средата и съзнателно да организират ежедневието си. Следователно тяхното благосъстояние зависи до голяма степен от това как средата се адаптира към тяхното увреждане.

Статус: 15.10.2024 г.