Хигиенните последици от тази система са сериозни. Това е особено забележимо във Висбаден поради топлата термална вода, която осигурява особено благоприятни условия за живот на патогените. Задвижваните с вода зърнени мелници, разположени под града по посока на Рейн, разпространяват патогените надалеч и са най-големият източник на инфекции за населението. Тежката епидемия от тиф през 1885 г. е преломен момент за Висбаден.

Непосредствено след това започва изграждането на отделна канализационна мрежа в целия град, независима от канализацията на потоците. По принцип тя функционира и до днес, като само е била адаптирана към развитието на града. Приблизително 800-те километра градска канализация събират битовите и търговските отпадъчни води, дъждовните и поточните води от отводняваните потоци, както и термалните води, и ги транспортират до главната пречиствателна станция. Централната структура на канализационната система е каналът Залцбах, който е построен през 1907 г. между Варме Дам и главната пречиствателна станция и отвежда поотделно поточните и отпадните води.